Любовта сладка ли е,или горчи???
Срещна го. Бяха колеги, като за начало. Малко по-късно, през почивките, той все сядаше до нея. Усмихваше й се все по-често и споделяше все повече неща с нея. Всичко започна много бавно и полека. Той й се оплакваше от приятелката си. Тя все искала нещо, което той не можел да и даде и т.н. Казваше й: "Какичко, седни тук да ти се оплача" ("какичко", защото тя беше много по-голяма от него). И като добър слушател и приятел, тя слушаше и успокояваше... Да,обаче взе че се и влюби... И когато седеше до него и си говориха, се чувстваше все по-виновна за това, което изпитва. Един ден той дойде на работа направо смазан. Изглеждаше ужасно, беше разстроен много. Попита го няколко пъти какво му е, но той каза, че не му се говори. Остави го намира. Но малко по-късно той и каза: "Две години от живота ми се изгубиха". Разбра всичко - беше го зарязала. Стана й много мъчно за него. Прегърна го, каза му, че е единствен и неповторим, че всичко ще е наред и че тя ще се обади пак. Той много страдаше, а и тя - заради него. Мъчеше се да го успокои. Един прекрасен ден, както го беше прегърнала, той просто я целуна. Не че не го искаше, напротив - мечтаеше за това. Обаче се почувства зле и се разплака. Той е много по-малък и тя знаеше, че трябва да запази приятелството им. Вечерта не можа да заспи... А после нещата излязоха извън всякакви граници. Той каза, че е влюбен в нея, че не може да живее вече без нея и т.н. Повярва, разбира се, и замина с него на другия край на България. Беше като сбъднат сън. Докато един ден той каза, че ще си отиде в родния град за два дена, да види техните, че се е затъжил. През тези два дена тя плака почти непрекъснато. Ужасно много го обичаше и й липсваше. Когато си дойде, за нея беше празник. Да пиеш от чашата на любовта е нещо прекрасно. Но се оказа, че той все по-често й подхвърляше идеята да се върнат в техните градчета. Тя знаеше, че ако се върнат, връзката им няма шанс, защото той се криеше от родителите си, че е с нея. Казваше, че баща му бил зле със сърцето и ако разбере, че синът му ходи с жена, която е с 12 години по-голяма, ще получи удар и ще умре. И тя го разбираше, но той настояваше да се върнат... и го послуша. Виждаха се много рядко и много за малко. Винаги в колата му, набързо, понякога дори само изпушваха по една цигара и успяваха да се попитат как са. Беше й тежко, обичаше го много и това не й стигаше. Усещаше, че има нещо, но не искаше сама да си повярва. Един ден се скараха и той се обърна и си тръгна. Звъня му, праща му СМС-и с извинения и молби... нищо. Получи само един СМС, в който пишеше: "Няма нужда да ми искаш прошка, аз вече съм с ново гадже!". По-късно разбра, че "новото" гадже е "старото"... Това я съсипа. Изгуби желание за живот, за всичко. Минаха вече повече от 20 месеца оттогава и все още й е трудно, обича го, сънува го, мисли за него и й липсва ужасно много. Но вече не го търси и се моли дори да не го среща, защото сърцето й ще се пръсне от мъка, може би... Никой не й беше казал, че последната глътка на сладката чаша с любов е ГОРЧИВА...
© Надежда Все права защищены