Обичаше да разказва за дъщеря си. Сигурно защото я виждаше само веднъж в годината. На обяд, в къщата на бившата си жена. На път за Гърция, ако беше през лятото, или на път за Боровец, ако беше през зимата. Единствената възможност да види внуците си. Големи сладури! - както мислят повечето дядовци за потомците.
Винаги започваше разказа си с това, че като го питали син ли иска да има или дъщеря, отговарял: "Пред син-педераст предпочитам дъщеря-курва".
Един-единствен път я е бил. Тогава Фанка била в десети клас. Били заедно на морето и той ù поръчал да му купи студена бира. Било жега и не че е някакво извинение, но цял ден се опитвал да опъне палатката в къмпинга и чакал и чакал да му донесат бирата, а тя се забавила. Когато Фанка най-после пристигнала, с един удар я повалил на земята. Дали е забравила?
Тя така и не завършила средно образование. В средата на единайсти клас по време на ски си счупила главата и дълго време лежала в болница. После ù забранили много-много да се напряга. Та така в нищо-неправене минала цяла година.
После постъпила като "бейби ситърка" (защо не използва думата "бавачка" не знам) на някакво богаташко дете. Било през деветдесетте. Време на първоначалното натрупване на капитала. Време на бясната демокрация. Жан-Виденовата зима, фалити на банки, време, когато някои се оказаха много богати, а други - отчайващо бедни. Още тогава Фанка решила, че ще бъде от първите.
Един ден завела детето, за което се грижела, на Ариана, да го повози на лодка. Това езеро ту го пълнят, ту през повечето време е празно. Явно тогава било пълно. Качила се Фанка с детето в лодката и започнала да гребе. Не щеш ли, видяла как от една от съседните лодки един дебелак изпуснал нещо в езерото. Приличало на портфейл. Изплъзнал се от задния джоб на човека, докато слизал от лодката. Фанка изчакала известно време, но никой освен нея изглежда не забелязал това, ето защо тя нагазила във водата (която там изобщо не е дълбока) и извадила въпросното нещо. Наистина било портфейл! Натъпкан с мокри долари! Фанка хванала детенцето за ръка и - право в Централната банка. Вдигнала луд скандал! Настоявала незабавно да ù сменят мокрите долари! На часа! Знаела си правата!
Цялата суматоха тогава била наблюдавана от един "бизнесмен", скрит някъде там в ъгъла или кой знае как. Но какъв "бизнесмен"? Дори и до днес името му все още се спряга. Дали го издирват, не знам. Та нашият "бизнесмен" уж много харесал Фанка - най-вече "заради отношението ù към парите" и когато тя си получила сухичките банкноти, той се приближил до нея и ù подал визитка. Казал, че точно такава секретарка си търсел.
Така че на следващия ден още Фанка отказала ангажиментите си на бавачка и силно гримирана, напарфюмирана и издокарана цъфнала в офиса на "бизнесмена". Естествено, никой не ù поискал ни диплома, нито някакъв друг документ. Казали, че веднага я назначават. Записали я на курс за някакъв мениджмънд и ето ти я - "офис сътрудник". Много бързо разбрала впрочем, че работата ù включва и секс услуги. "Бизнесменът" дори ù наел апартамент, за да живее отделно от родителите си, а Фанка постепенно се научила да се гримира и парфюмира не тъй натрапчиво. След година и нещо обаче този живот ù омръзнал и тя започнала да се оглежда за друга работа. "Бизнесменът", като почувствал, че Фанка му се изплъзва, започнал да я притиска с оферти за брак и с това ускорил събитията.
Фанка започнала работа като представител на фирма за луксозни коли. Още на първото ù изложение, в Пловдив, се запознала с Людмил. Бил емигрант в Брюксел, продавал коли. Идеална възможност за Фанка да напусне страната, да скъса с досадния "бизнесмен" и "да става богата". Само че Людмил се оказал най-обикновена отрепка. Нямал постоянна работа в Брюксел. Въртял тъмни сделки с коли втора употреба, които прекарвал в България и - дотам! Недоволството на Фанка растяло. Започнала да чете обяви в Брюкселските вестници и за кратко се върнала към първоначалната си професия - да гледа деца.
Жената на новия ù "шеф" се оказала алкохоличка. Фанка често я заварвала в ступор, с чаша алкохол до нея. Освен това била и параноичка. Въобразила си, а може и да е имала основание, кой знае, че Фанка си има вземане-даване с новия "шеф". Вдигнал се адски скандал. Изгонила я като мръсна котка на улицата и тъй като нямало къде да отиде в Брюксел, Фанка отново се озовала при Людмил, след което се и оженили.
По това време Людмил все още се занимавал със стари коли. Имали голяма къща и ипотека. Родил се синът им. Людмил ù подарил разкошен чисто нов кадилак, точна като по филмите - с огромна панделка на капака. По-късно, когато се скарали, просто си го взел.
И сигурно разказът щял да свърши тук, ако по най-баналния начин един ден Фанка не спипала съпруга си в спалнята с "бейби ситърката". Каква ирония! Тя също била българка-емигрантка.
Но вместо да се скрие от срам, Людмил се разкрещял, изхвърлил и нея и сина ù на улицата, под проливния Брюкселски дъжд.
Ала жилаво е емигрантското българско племе! Или по-скоро - била попаднала в "нормална" страна. Намерила си отново работа като секретарка. Този път - в една фирма за тежки машини. И естествено, пак имало подходящ "шеф", така че постигнала най-после мечтата си - сега има къща с двор и басейн, голяма кухня "цялата от инокс", собствена яхта и мъж, който редовно плаща данъците си.
И като човек, който не оставя само на случайността богатството си, Фанка направи необходимото, щото баща ù да ù прехвърли овреме всичките си имоти. Обеща му, когато не може повече да се грижи сам за себе си, да го настани в един чудесен старчески дом в Горна баня.