- Мамо, мамо, ела !!! – Кора пак си беше залепила носа на стъклото и с неприкриван възторг и обожание  наблюдаваше любимата си котка ...

   Беше се свечерило, по улицата рядко преминаваха хора, а отсреща витрината на магазина светеше ярко. Уба мързеливо се излежаваше, помръдваше опашката си и мърдаше с мустаци. После стана, обиколи осветеното пространство, огледа се бавно, прозина се и … започна да се уголемява. Първо провеси предната си лапичка, опипа внимателно тротоара пред витрината, после другата, промуши главата си напред, огледа внимателно улицата и излезе навън. Беше невероятна. Уба продължаваше да расте, спрените коли наоколо вече наподобяваха детски играчки. Тя внимателно се разходи между тях, побутвайки ги с лапичка, направи няколко кръгчета, подушвайки всичко наоколо …

   - Мамо … мамо … ела да видиш моето котенце!

   Ана дотича разтревожена, прегърна Кора и се взря отсреща – през витрината на магазина се виждаха танцуващи двойки. Двете поседяха още няколко минути, след което …

   - Мамо, видя ли … видя ли … хм, Уба си отива … ама … искам утре да отидем пак! Чу ли !

   Котката се прибра зад витрината и се сви на кълбо …

 ---😎---

   На следващия ден цяла сутрин Кора беше превъзбудена и тичаше до прозореца – както си беше по пижамка, вече облечена, зяпаше навън докато й сплитаха плитките, сто пъти стана от масата със закуската да провери дали Уба си е там – котката си спеше все още все така свита на кълбо … Най накрая двете се хванаха за ръка и с бодра стъпка се запътиха към магазина. Всичко си беше както преди – котешката пасмина бесуваше по катерушките и балните танци бяха в разгара си. Кора се беше запасила с котешки герданчета, а Ана предвкусваше главозамайването на танца, като в спомените й отекваха стиховете …

Бавно проблясва
небесен брокат,
топъл звук се разнася.
Звезден валс
на сребърна арфа
вятър вълшебник извайва.
Лунни цветя
по водата се носят,
морето в такт се поклаща.
Вълна от сатен
с кадифена милувка
брега плавно обгръща ... (1)

   Кора беше на върха на щастието си. Уба беше там, ласкава и гальовна, мъркаше в ръцете й, докато тя й слагаше герданчето. Не е ясно колко време прекараха там, но изведнаж на Кора и се прииска да си я има завинаги – страхливо понечи да сложи Уба под дрешката си и … котката, предчувствайки нейното желание се смали, притихна и кротко се сви на кравайче в джобчето й.

   Веднага след това Кора грабна майка си за ръката и я задърпа към изхода. Вече в къщи тя извади грижливо котката от джобчето си и я поднесе пред изумените очи на Ана

   - Мамо … виж … това е Уба – най чудесната мъркаща и пухкава топчица на света!

   Ана я гледаше с изумление – дъщеря й държеше Стойка за Бижута във формата на Ръка на Манекен, върху която висеше едно котешко герданче, но блесналият детски поглед я накара да се усмихне и да прегърне своята красавица. По нататък … по нататък следваха безкрайни игри с котката … Още от самото начало Уба беше много игрива, когато Кора беше при нея, но в нейно отсъствие застиваше на кравайче в кошчето си. Впоследствие обаче, бавно, бавно тя започна да заживява собствен живот и правеше даже малки бели, когато нямаше никой наоколо. А що се отнася до Ана, тя забеляза, че намира ‚Ръката‘ на най- неочаквани места, но предимно на пода … по самата Ръка беше започнал да се появява кафеникав котешки мъх.

---😎---

   Всичко беше тихо, спокойно и щастливо до момента, когато на вратата се позвъни - Ана не очакваше никого и спокойно отвори … и се стресна – пред входната врата стоеше млад мъж, имаше голяма брада, прилично облечен с раница през рамо … Тя веднага си спомни, че го е виждала в миналото да влиза в магазина!

   - АрДжей (2) , много ми е приятно, познаваме се отдавна – усмихвайки се, мъжът протегна ръка – много ми е приятно и искам да се запознаем …

   Ана направо беше блокирала. Вцепенена изучаваше чертите на лицето му, които й напомняха за …

   - О ооо , да , извинявам се, това е работната ми форма … - и той с едно движение свали брадата си. – Още веднъж се извинявам, но без тази брада не мога нищо да направя в магазина – ще започна и аз да халюцинирам

   - Ана – почти на пресекулки каза тя … веднага го позна – същия неин галантен кавалер на танците. С охота го покани да влезе и му предложи да се разположи свободно на дивана в хола.

   - Още веднъж се извинявам, но доколкото разбрах вие сте идвали в магазина и неотдавна един от моите експонати си е тръгнал с вас. То е дълга история, но въобще не предполагах, че такъв случай е възможен. Сложно е … Можете спокойно да назовете моето появяване тук дръзко и нахално, но имам две страхотни оправдания – строго професионално от една страна – и доста емоционално от друга, вие Ана, танцувате перфектно …

   Последва дълъг невероятно интересен разговор, след което АрДжей извади от раницата си малко куфарче, тъпкано с електроника, по което изникнаха дузина странни антенки. Кора също се присъедини към тях, гушкайки Уба …

   - Бихте ли ми донесли моят BYRQ23S ? … Ръката де ? … Котката де … ? Предполагам, че ще ви е много интересно да видите как работят моите чудесийки от МАШИНАТА ЗА ИЗПЪЛНЯВАНЕ НА ЖЕЛАНИЯ. И … само да добавя – Ана, на вас ще дам чифт обеци – клипсове, а на Кора – диадемка, за мен брадата върши тази работа – все пак живеем в реалността и тези предмети елиминират действието на Машината ….

   - Започваме …. BYRQ23S RUN …

... четете какво става по нататък ...

(1) 'Звезден валс‘ от Ласка Александрова 2008г. https://otkrovenia.com/es/poetry/zvezden-vals

(2) RJ