Като че ли някой беше влязъл в хотелската стая и това я накара да отвори очи. Да, слънчевите лъчи се бяха настанили по стените и върху леглото. Тя излезе изпод завивката, облече набързо гимнастическото трико и излезе на терасата. Слънцето я приласка в обятията си. То се беше разположило върху морската повърхност, равна като тепсия и само малки къдрави вълнички галеха пясъчната ивица. Боряна разстла спортната си пътечка, зае позата Асана - Лoтoс и се канеше да започне сутрешната Цигун*, когато дочу песента на птичките от малкият парк пред нея. Изненада я чистата мелодичност на песента в ранното утро. А този звук в хладното и леко влажно морско утро се пренася бързо и носи в нея посланието до където и до когото трябва. Тя се съсредоточи и започна дихателните комплекси от емоционалната медитация, която беше задължителна, независимо къде се намира.
След сеанса влезе в стаята да потърси приятеля си. Бяха от около три месеца заедно. Една случайност ги запозна. Нейният малък йоркширски териер палав,добър и плашлив любимец се отскубна от ръката й. Изгуби се. Умори се от безуспешното търсене и докато нямаше решение, изведнъж по малката алея се зададе момче с две кученца. Да, това беше нейното. Забърза към него. Взе го в ръце без да му се кара и започна да го гали радостно. Сети се, че трябва да благодари. Изправи се почти лице в лице с момчето. Видя усмивка на веселото му лице. Заговориха се. Покани го на коктейл за благодарност. Още повече от разговора си разбраха, че в интервал от шест години и двамата са завършили испанската гимназия. Интелигентният младеж отклони настоящата покана. Записаха си номерата на телефоните. Срещата се състоя още на другия ден, дори преди обяд. Тя беше ключова. Харесаха се и оттогава винаги бяха заедно. Кардам, така се именуваше. Строен, около 180 сантиметра, с кестенява коса, сресана на път, а на средата отпред лека къдрица, като близнатa от език на теленце. Под снежнобялата тениска се очертаваха бицепсите на мишците и пекторалисите на гърдите. Усмихнат, с пленителната си усмивка, показа театрално с ръце, че е вече готов. Момичето го целуна и каза „ей сега”. Не обичаше да се гизди, след тоалета се облече семпло, сложи лек ефирен парфюм и тръгнаха.
Автомобилът под наем се оказа почти нов и не се съмняваха, че разстоянието от Санта Понча до Валдемоса - две малки, но забележителни градчета на един от Балеарските острови, ще го вземат за предвиденото време. Гледката от двете страни беше приятна, зелени храсти и причудливи дървета, дори пътният трафик не беше натоварен. И докато планинските завои ги изненадваха с различния от равнината ландшафт, се озоваха на паркинга, и успяха да си изберат сенчесто място. Градчето изглеждаше приказно със старите си каменни постройки. В малките пространства се виждаха много маслинови и бадемови дръвчета. Тръгнаха по тясната калдъръмена уличка, и изведнъж слънцето се скри. Погледнаха едновременно към небето. То беше станало тъмно, навъсено и гледаше надолу с помрачено чело. Забързаха се двамата и неусетно спряха пред две високи, обковани с железни ленти, тежки дървени врати. До малката отворена порта ги чакаше техния гид и веднага влязоха в Картузианският манастир, сега действащ музей. Доня Мануела, испанка, сякаш нарисувана от картините с красиво и изразително женско лице, с пленителна усмивка, с кадифен глас започна историческото представяне на сградата, но изведнъж се чу от вън грохот, светкавици, извини се, че нещо трябва да свърши и рече;
Приближиха се до прозореца. Боряна се загледа в стъклото. Започнаха да падат капки дъжд. По-бавно, по-бързо, в ляво, в дясно, съскащи тихо, но не искаха да се съберат и дружно да зазвучат в стихията на дъжда. Единични малки и големи се стичаха и оставяха малки начупени следи. И сякаш дочу Дъждовните капки на Фредерик Шопен. Да, наистина са те. Нали точно тук е създал музикалната прелюдия. Пианист, виртуоз от епохата на романтизма. Красива младежка физиономия, с бледо лице, безупречни маниери, франт с изключително възпитание, отдаден на религиозните догми, придобити още в родното му място Желязова Воля. Докато се беше пренесла в миналото на водещия символ в музикалното творчество за времето си, тя забеляза, че капките станаха оскъдни и падаха поединично, настана тишина. Погледна навън, небесното лице се проясняваше и като че ли искаше да се усмихне. Бурята си беше отишла. Погледна за Кардам, не бе усетила кога се е отделил от нея, стоеше пред пианото и гледаше в креслото. Отиде зад него. Обхвана кръста му с ръце, сложи глава на рамото и каза;
- Какво си мислиш, съсредоточен си?
- Знаеш ли кой е седял на това кресло, да ти разкажа ли? - Боряна се отпусна на рамото му и заслуша.
- Шопен и дамата на сърцето му пристигат и се настаняват тук, с взаимната любов на живота си. Двамата са влюбени един в друг. Тя съблазнителна, творчески талант с уникални произведения. Отначало красивия, млад Шопен не я възприема. Ексцентрична, мъжкарана, облечена в груб мъжки костюм, задължителна цигара в уста. Екстравагантно държание в обществото. И той, когато я вижда за пръв път на обществена сбирка неволно изпуска фразата ”каква отвратителна жена е този пясък”. Всичко в любовното гнездо върви добре, докато не се влошава усложнената и прогресираща форма на туберкулозата на Фредерик. Неусетно настъпва истински прелом в душата и сърцето на Жорж Санд. Започват денонощни безсънни грижи за подобряване на здравето му. И въпреки че местното население не им помага с нищо, дори са отказвали да го снабдяват с прясно мляко, което е било много важно за него, тя успява да го закрепи здравословно.
- Сeньорита и сеньор, ето ме и мен - весело изрече завърналия се уредник и прекъсна романтичното уединение на младите хора.
- Но щом ви намирам тук, вероятно сте преживели тримесечният любовен престой на забележителните ни личности. Само ще добавя - Мадам Амандин Дюпен е била емблема на жена, дръзнала да поиска егалитарност. Тя е революция в един мъжки свят, с прокламацията, че жените не са просто покорни забавления, а субект в който има талант и познание. Заминаването от Валдемоса е станало по настоятелна принуда по-рано. Местното население е възроптало за заболяването на Шопен, страхували са се да не се заразят и разпространят сред тях коварната и силно заразна болест.
След ретроспективният минорен разказ тримата излязоха на улицата. Краткият летен дъжд беше освежил всичко, въздуха беше озониран, слънцето беше затоплило растенията и се долавяше аромата на цветята, а те висяха по стените на каменните къщи, бяха наредени в керамични легени като шпалир от двете страни на улицата. Много червени саксии с цветя се усмихваха весело от прозорците, имаше ги и в изобилие пред входните врати. Доня Мануела каза на гостите си, че е приятно изненадана от отличният им испански, но е впечатлена и от литературни, музикални и географски познания и иска да ги заведе пред разпятието на тяхната покровителка Санта Каталина Томас и да разкаже още нещо. Нищо, че не беше включено в беседата.
За тяхна изненада в светилището нямаше никой. Застанаха смирени и на дистанция пред статуята - олтар, от респект към нея. Боряна усети, че нещо се движи, беше невидимо, но говореше с тих, въздействащ глас:”Любовта е нещото, което те кара да се чувстваш потребен, тя е дар от Бог. Дали така я чувстваше и човека до теб?” Тя все още не бе чула от него - Обичам те. Може би защото бяха отскоро заедно или неговата притеснителна натура го забавяше. Сутрешната птича песен, в която се заслуша не беше ли посланието на Кардам към нея? А спомена за кратката и безмерна любов на съкилииниците от манастира. Усещаше трепетните вълни от сключените ръце с момчето до нея. Сети се - това е внушението от Серафимите витаещи над нея, носителите на божествените идеи, които те подават, надолу към вярващите. Точно те са носителите на любовта.
Кардам по - бързо усети полета на Херувимите, които му внушаваха да има чувство за хармония с Боряна. Те му казаха, че тя е божия дар за него. Погледна я: красивото й лице излъчва доброта, спокойни смирени очи, излъчващи, ласкателност и милосърдие, обнадеждени чакат неговата любов и всеотдайност към нея. Тя не говори излишно, но му изпраща послание чрез чувствителните си ръце. Тя е неговото доверие. Тяхната любов е отскоро, но е свежа и чиста. Почувства, че трябва да се обърне към нея, да я притисне нежно и с цялата си любов да й каже – обичам те!
Небесната бяла аура ги беше обладала с перфектна прегръдка в Истинолюбие - мисля за теб, мислиш за мен. Светата обител ги беше събрала в едно цяло под чудодейният поглед на Светицата.
От вглъбеното душевно уединение ги извадиха две малки дечица, които неволно се блъснаха в краката им, и започнаха с тънките си звънливи гласчета да се извиняват многократно. Огледаха се. Около тях беше изпълнено с много хора. Бързо излязоха на улицата и се вляха в потока от хора приемайки техния весел глъч и настроение. Спряха се до вратата пред тях, украсена с религиозни символи. Встрани от нея неголяма плочка, с художествено оформена порцеланова фотография, показваща случки от живота на Покровителката на града. И ето плочка и на следващата и по - следваща врата, а някъде имаше и от двете страни, но навсякъде с различни, неповтарящи се сюжети. В един момент Боряна усети, че Кардам го няма. Огледа се около нея. Обърна се. Видя главата му да се подава от един процеп, между каменните къщи. Бързо дойде при нея с букет от полски цветя. Подари й ги с дълга прочувствена целувка и думите ”за теб, тук са вложени нашите послания за любов, доверие и общо бъдеще.” Щастливото момиче погледна букета от палитра полски цветя, аранжиран с бръшлян и здравец, прие с радост посланието от символа на цветята и с магнетична нежност го прегърна и нареди нежни, но много тихо, само той да ги чуе, искрени слова на чувствата си.
*китайска философия за здраве чрез дихателни упражнения и плавни движения
Веселин ВасилевMD-Виконт
© Веселин Василев Все права защищены