От незапомнени времена, още дори когато хората не знаели за съществуването на Дядо Коледа, неговите мънички елфи му помагат за приготвянето, опаковането и разнасянето на всички подаръци (после един от елфите, Патрик, без да иска, се разкрил и станала тя каквато станала, но това е една друга история). Вярно е, че Дядо Коледа притежавал своята магия, но той никога не би бил способен да стигне на време и да зарадва всички малки деца с подаръци, ако не били те – малките работни елфи.
Така и тази година - един месец преди деня на Коледа, старецът събрал малките човечета и на всеки раздавал списък с имена на деца, които трябвало да обиколят, да надникнат в малките им невинни и чисти души и да отбележат старателно какъв подарък искат. Започнало трескаво приготовление и всеки един от елфите подскачал от вълнение коя част от света ще му се падне и кои деца ще трябва да обиколи – малки, големи, усмихнати, намръщени, послушни и по-малко послушни. В интерес на истината, за Дядо Коледа нямало пораснали деца, така че си представи, драги читателю, колко тежка била задачата на безбройните елфи, трудещи се в хилядите работилници на белобрадия старец.
Започнало и самото раздаването на списъците и всички елфи били толкова развълнувани, че нямали търпение да тръгнат. Един по един те излитали от работилницата, един по един изчезвали на някъде и един по един намалявали в огромната зала. Само Пабло, най-младият от всички елфи, бил изнервен до такава степен от това, че не си чувал името, че започнал да дърпа и мачка шапката си. Продължавал да се чуди и измъчва защо ли Дядо Коледа не му казва името, не му дава списък, като той е най-младият, най-бързият, най-жизненият сред всички и до сега сигурно е щял да обиколи поне десет хиляди деца, докато чака. Времето минавало, но Пабло не чувал и не чувал името си. Успокоявал се вътрешно, че рано или късно ще чуе петте заветни букви от устата на стареца, а именно П-А-Б-Л-О, но времето продължавало да се изнизва като мъниста от пясъчен часовник и малкото сърчице на Пабло се свивало все повече и повече. Мир не му давала мисълта защо Дядо Коледа му нямал доверие, защото ако му имаше, до сега да го е избрал, нали, нали? Но не, Пабло страдал и страдал, докато изведнъж:
- ПАБЛО! – чул гласа на Дядо Коледа – не трябва да се съмняваш в мен, Пабло, аз имам доверие на всеки един от елфите си. Това, че си най-млад сред тях, не означава, че не ти имам доверие.
Пабло, засрамен естествено, се приближил до стареца, погледнал го в очите и казал:
- Но, но, аз, но, аз не исках да те засегна, Дядо Коледа, просто си мислех, че все още съм много млад и бърз и докато чакам да чуя името си, можех най-вероятно до сега да обиколя десет хиляди деца.
- Пабло, сине, има много по-важни неща в този живот и не случайно оставих твоето име последно. Млад си още, Пабло, млад си, още много неща има да учиш. Ще пораснеш и ще разбереш, че младостта е преходно нещо, Пабло, а накрая остава само опита и всички онези неща, поучени от житейските мъдрости. За теб съм подготвил най-тежкото и важно изпитание.
Пабло слушал белобрадия старец, гледал с възхита осанката му, но и за миг не разбирал за какво говори Дядо Коледа. Той бил толкова изпълнителен, че нямал търпение само да грабне списъка и да хукне да събира коледните желания на малчуганите по целия свят. Тогава Дядо Коледа със строг тон му казал:
- Пабло, за теб като най-млад се пада най-важната и тежка задача – да обиколиш всички деца, живеещи на Северния полюс.
Пабло малко се стреснал, защото никога не бил ходил там, но какво пък – та това може да е ново предизвикателство, с което да се докаже пред Дядо Коледа и следващата година да е пръв сред елфите, които ще бъдат назовани и призовани за предколедната обиколка. Вече облечен, приготвен и почти на вратата, чул гласа на стареца:
- Пабло, и внимавай, никога не забравяй, че детето трябва да е заспало преди да надникнеш в душата му, иначе ще развалиш коледната магия.
Но кой да слуша, кой да обърне внимание на този съвет? Пабло вече бил на снежната пътека, готов за излитане. Той само кимнал на Дядо Колета и полетял към Северния полюс.
За колко време Пабло обиколил всички къщи, няма сведения в архивите на Дядо Коледа, но по-важно е какво се случило с последната задача и, разбира се, последното дете. Обикаляйки и отбелязвайки в немалкия си списък, Пабло стигнал и до последната къща, която била в най-северната част на Северния полюс. В тази къща живеело едно бедно семейство, които имали само едно дете – малко момиченце, на име Розали, която била едва 7-годишна.
И точно преди елфът да нахълта през прозорчето в стаята на Розали, си спомнил, че всяко едно дете, на което се надниква в душата, трябва да е заспало – иначе коледната магия ще се развали.
Засилил се Пабло да нахлуе в къщата на семейството – толкова бързо, колкото той можел само с бързината на коледен елф и точно преди да мине през малкото прозорче, видял, че в стаята на Розали свещта още свети.
- О, не, какво ще правя сега? Това дете още не спи, а времето ми вече изтича и трябва да се връщам при Дядо Коледа.
Мислил какво да прави, мислил, но освен да чака, не виждал какво друго може да направи. Чакал, чакал, разхождал се около къщата. И изведнъж си казал:
- Добре де, вече е късно, защо тази малка хубавица не спи. Нищо де, ще поседна малко да си почина, само за 15 минути, а Розали тъкмо ще заспи през това време.
Седнал той, но в мига, в който седнал, завалял прекрасен и пухкав сняг. За негово нещастие Розали застанала на малкото прозорче на стаята си и се загледала в падащите снежинки.
- О, не! Та така тя може да стой... да стои... да стои... още много дълго време и да гледа снега. Но аз не мога да се върна без последното желание. Какво ще си помисли за мен Дядо Коледа – че съм безотговорен, че не си върша работата съвестно. Не, не и не – аз не мога да допусна това нещо. Ще стоя тук и ще чакам, докато Розали заспи и ще взема коледното ѝ желание.
Седял, чакал, снегът се трупал, а Розали не заспивала и не заспивала. Коледа наближавала, скоро щяла да бъде тук, а той вече трябвало да се връща, за да може да подготви подаръците и да може Дядо Коледа да ги разнесе точно преди и самия Коледен дух да дойде...
Пабло бил вече толкова изморен, че едва държал очите си отворени, а Розали не заспивала и не заспивала. Нямало друг начин – не може да си тръгне без коледното желание на Розали, но и не може да го вземе преди да е заспало момичето.
От дългия път и от многото работа, Пабло започнал да се унася в сладка дрямка. С всяка падаща снежинка той заспивал все по-дълбоко и по-дълбоко. Знаел, че белобрадия старец бил много строг и щял да му се скара ако закъснеел, но наистина си мислел, че не може да се върне без последното желание на Розали. Бил склонен да понесе мъмренето на Дядо Коледа, но не и да остави едно дете без коледен подарък.
Навън ставало все по-студено и по-студено, а Пабло вече бил толкова дълбоко заспал, че мъничкото елфско сърце започвало да бие все по-бавно и все по-бавно, и все... все... все... по-бавно... С всеки удар мъничката душа се изнизвала към коледното небе и се промушвала между падащите снежинки като прекрасно сияние. Премръзнал, животът на Пабло изтичал. Изтичал, защото той бил толкова отговорен, толкова отдаден, толкова предан и искащ да зарадва малката Розали за Коледа, че дори не помислил колко е студено и какво може да му коства това. Снегът падал върху безжизненото му телце пред къщата на Розали, когато изведнъж...
... врата се отворила и Розали затичала към една купчинка сняг. Започнала да рови в нея, да отгребва навалелия сняг и какво – Елф! Тя беше чела за тях само в приказките, които много малко деца знаели.
- Боже – възкликнала малката Розали – та той сигурно е чакал за мен, чакал е да заспя, за да вземе коледното ми желание, а аз какво направих. Та той е премръзнал, той е премръзнал и сега няма да може да се върне при Дядо Коледа, за да му занесе списъка на всички деца. Боже, какво направих, защо не заспах по-рано, за да може този елф да си свърши работата... защо, защо, защо?
Розали заплакала, отчаяна над бездиханното телце на Пабло, но вече било прекалено късно, за да го върне. Молила се, плачела, да се съживи, за да може да се върне и да зарадва всички деца, но Пабло не помръдвал. Вече било толкова късно да се върне, че най-вероятно Пабло вече бил в Елфския рай. Момиченцето плачело и се молило, плачело и се молило, но очевидно това не помагало. Тя дори била готова да си пожертва коледното желание, само да може този елф да се събуди.
В този момент Розали видяла прекрасно сияние да приближава къщата ѝ и изведнъж видяла красива дама, цялата в бяло да стои пред нея.
- Ти трябва да си КОЛЕДА – възкликнала Розали с големи отворени сини очи?
- Да, аз съм, Розали!
- Моля те, Коледо, не ми се карай, аз не искал този елф да умира, аз наистина не исках. Но аз съм виновна, аз, аз и само аз, че не заспах, не си легнах, за да може той да вземе коледното ми желание. Какво да правя сега? Какво да правя, аз наистина не исках. А сега заради мен хиляди деца ще останат без подаръци.
Плакала малката Розали неутешно, плакала, плакала толкова безутешно, че чак сърцето на Коледа се свило от мъка. Как може да има толкова невинност и в същото време толкова страдание у едно седем годишно момиче. Коледа не можела да остави така тая работа и казала:
- Розали, Розали, прекрасна моя, недей плачи. Заедно с теб можем да върнем Пабло на Дядо Коледа.
- Кой е Пабло?
- Пабло е този елф, който дойде при теб да вземе коледното ти желание.
- Ами аз, да, да... ами да, аз искам да го върнем. Но какво мога да направя, той дори не диша.
- Розали, прекрасна моя – казала нежно Коледа – какво е твоето празнично желание?
- Ами аз не си бях намислила, аз, аз нищо не искам. Точно в този момент искам Пабло да се събуди, за да може да се върне при Дядо Коледа и да занесе списъка си.
Възхитена от саможертвата на Розали, Коледа разгърнаха снежната си пелерина, покрила Пабло с него и, когато я махнала, Розали ахнала – тя видяла Пабло да се пробужда, но два пъти по-голямо било изумлението, когато видяла снежно белите криле на елфа.
- О, Боже, какво е това, това е ангел! – възкликнала Розали.
- Леле, майко - възкликнал Пабло. - Ама това са супер готини крила. Ей, Госпожо, ти ли ми ги даде – запитал той Коледа?
- Да, Пабло, аз ти ги дадох!
- Ама, благодаря ти много! Супер хубави са. Сега ще мога да работя още по-бързо като елф и да събирам повече желание. Мерси, Госпожо!
-Не на мен – отговорила Коледа – а на това малко момиче трябва да благодариш.
-Ама, аз какво, защо на нея, нали ти ми ги даде?
- Не, Пабло, ти беше замръзнал и малкото ти сърчице вече беше отишло на онзи свят. Но това малко прекрасно дете те откри и тя, Розали, се лиши от коледното си желание, за да можеш да стигнеш на време до Дядо Коледа и да зарадваш всички деца с подаръци. На нея дължиш живота си и тези прекрасни крила.
- РОЗАЛИ? – възкликнал Пабло – лелеее, бях забравил. Ама аз сега, как, ти, ти ще останеш без желание заради мен, заради това, че ме спаси?
- Аз бях виновна, че не заспах рано, Пабло. Аз мога и да мина без коледно желание, но нека поне всички останали деца да са зарадвани. Затова предпочитам аз да остана без желание, но ти да се върнеш при Дядо Коледа.
- Но ти, ти... си толкова мила, Розали – просълзил се малкия елф – аз съм толкова благодарен.
- Ти заслужаваш, Пабло, а и си най-младия елф на Дядо Коледа.
- Но ти как знаеш – учуден попитал Пабло?
- Хе хе... знам аз, знам.
- Хайде, мили мои – прекъснала ги Коледа – няма време за приказки.
- Добре де, Госпожо, тръгвам да тичам колкото ме държат краката.
Тогава Коледа се усмихнала и казала:
- Пабло, нали знаеш, че от всяко коледно желание може да се роди ангел?
- Ами да, знам, ама това са само врели не кипели, госпожо! – троснал се младежкият дух на Пабло.
- А нещо да ти тежи на гръбчето, Пабло? – запитала Коледа.
- А, да ми тежи, какво да ми тежи?
- Я се огледай – подканила го Коледа!
- Лелеее, ама това са супер крила...
- Май забрави за тях, Пабло, поспри се, младостта си отива с времето, остават само житейските истини... Тези крила са ти подарък от Розали. Ти вече не си просто един елф – ти си коледен ангел, Пабло.
- Лелеее, коледен ангел? – застинал на място Пабло.
- Да, коледен ангел – повторила Коледа. - Ти се роди от любовта и отдадеността на едно малко момиченце. Ти се роди, защото тя повярва в теб, ти се роди, защото тя ти дари коледното си желание и ти се роди от нейното голямо сърце.
Пабло отново се просълзил, целунал Розали и литнал в небето към работилницата на Дядо Коледа, където старецът нетърпеливо го чакал да донесе списъка.
И ето как в поредната предколедна нощ се родил още един коледен ангел – Пабло.
А откъде Розали е знаела, че съществуват елфи и как разпозна Коледа - е, това никой не знае.
© Андриан Георгиев Все права защищены