Да, познавам го. Срещнах го случайно, докато търсех някакво нощно заведение. Съдбата ме прати точно при него и групата от магически създания, която го заобикаляше. И отново тя - съдбата, пожела заведението да потъне в тъмните улици, без да го открием. Говорихме дълго. Казахме много. Много, но без имената си. Бяхме близки по души. Бяхме близки по разбирания. Родени в разстояние от няколко часа.
Прекарах с магическите създания няколко дни. Но този странен вълшебник търсех с поглед всеки път, а открих само веднъж. Той беше там, наблизо. Той беше там, до мен, до вълните, срещу изгрева на Луната - червена и нежна, тя се показваше над водата, за да начертае ярка пътека. Пътя към рая, към небесата, звездите и безкрайността - пътят на смелите. Но тя имаше и друга страна - ако сърцето не е достатъчно чисто, Луната сочеше тунел към ада, преминаващ през дълбините на мрачното море.
Това не беше Луната. Но ние не знаехме. За магическите създания това бе Венера. Бяхме прекарали целия си съзнателен ж ...