25 апр. 2009 г., 17:47

Махалата Лозенец 

  Проза » Рассказы
878 0 7
6 мин за четене
На tili
Защо ли се издавам колко съм остарял. Но Бърнард Шоу е казал, единственият начин да живеем дълго, е да остаряваме. Все пак го искаме!
Когато за пръв път живях в Лозенец, бях много малък. Писал съм за това няколко разказа. Достатъчни са. Ще разкажа за трите улици, по които всеки ден минавах от 65-та до 70-та година. Защото махалата, това са тези улици. Когато завършиш училище, светът се разтваря за теб. Махалата отеснява. За добро или лошо.
Улица "Крум Попов". До хотел Хемус, на края вляво. Една могилка, трева, глухарчета, дървена ограда. Не съм бил лозенският Том Сойер, събориха я бързо, след като се преместихме да живеем там, на ъгъла със сегашния " Свети Наум". Могилката изравниха, за да паркират една волга-комби, фолксваген-костенурка и един друг таралясник. Там живееха инженери, доктори и военен пенсионер-учител. Дядо ми. За онова време хора с позиции в обществото. Всяка година някой заминаваше за чужбина или Африка. Тогава черния континент не го мислехме за добро място, къ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Николов Все права защищены

Предложения
: ??:??