Аз тая нощ май… много пих.
И много до късно стоях. Така, де – до рано. Сутринта. За какво е цялата работа – тъпа музика, евтин алкохол, грозно пияни хора, които не познавам... такива ли са студентските купони наистина? Такава ли беше тая нощ? Нищо не помня.
Като ще си прекарвам безпаметно, предпочитам здравия безпаметен сън, лишен дори от сънища. Особено от сънища. Нали сънуваш, каквото ти се е случило през деня, за каквото си мислиш и каквото ти се иска… а пък на мен хем нищо да не ми се случва, хем пък въобще да не мога да мисля. Никога не ми е било съвсем ясно какво точно искам. Късмет.
Винаги ли е такъв зверски студ в шест сутринта или просто на мене махмурлукът ми действа така вцепеняващо? И на тая спирка пък съвсем никой няма! Да няма човек с кого една дума да размени.
Тъкмо няма лелки да мърморят, че цигареният дим отива право в напудрените им пластмасови личица. Тайничко се наслаждавам да тия личица… На понабръчканите порозовели от студа бузи, на свитите от старческа злоба устн ...