Вървеше по улицата. Вятърът развяваше косите й, басмяната рокля по нея. Тя облиза устните си. Бяха сладки и ухаеха на ванилия. Беше направила страхотна торта. Точно както нейното момченце я обичаше. С много крем и сироп. Накрая я опита, защото не издържа.Топеше се в устата. Представи си изненаданият му поглед придружен с победоносен вик. Тя беше добра майка и знаеше как да зарадва своето дете. Щеше да го вземе от детската градина и направо в къщи на масата. Отново облиза устни. Подсмихна се.
След половин час вървеше по улицата, но в обратна посока. Вятърът отново развяваше косите й. Дори се опита да надигне басмяната рокля, но тя не му обърна внимание. Беше бясна. Тази малка пикла - учителката щеше да я учи как да си гледа детето. Припомни си думите й:
- Трябва да му намалите храната, особено тестените и сладките неща. Има сериозен проблем с теглото. Давам му отделно топка, за да играе сам. Не може да тича с останалите деца. Той дори не може да вдигне краче, за да я ритне. Обърнете му ...