Добро утро! Спа ли добре, надявам се да си. Имам да ти разкажа нещо.
Виждал ли си как слънцето си пробива бавно път в нашия свят и огрява всичко и всички. А ти спусна ли завесите? Непременно го направи. Виж, за мен е доста важно да си ги спуснал, иначе ще се загуби ефекта на разказа ми, а и двамата не искаме това.
О, не е ли по-добре така. Усещаш ли как Слънцето шари по лицето ти, миличък. Но защо се мръщиш? Нима това те дразни?
Не бъди лош към Слънцето! Та то е едно малко дете, което иска да си играе с теб. Погледни го как се плези. Не бъди стеснителен. Остави го да дойде при теб.
Настанихте ли се добре? И така, нека да започнем с разказа.
Имало една пътечка, която слизала от горичката към близкото градче. Тя се виела покрай полята, а пролетта тях ги оцветявала с шарените си цветчета. Навсякъде се носил аромата на прераждащата се природа. Откъм горичката слизало момиченце. Било със семпла рокличка на бели и червени квадратчета, а на главата си носело червена панделка. Беше ходило да б ...