Ние с моята майка, трудно споделяме чувствата си гласно една към друга. Разбираме се с поглед, а само да видите, как светят очите на тази жена "Боже по-ярки от слънцето са". Там, точно в тях се крие тази емоция ,достатъчно е само да погледна и откривам радост, болка, смях и сълзи. Да разкажа малко и за нейната вълшебна прегръдка, която трие всяка мъка. Две ръце, които лекуват всяка рана, дори и тази дълбоко скрита в душата. 

 Тук искам да споделя любовта ми към тази жена, дори бих казала вълшебница, която пренебрегва своята болка, за да премахне с лекота тази на своите деца. Благодаря ти майко, за цялото ти време, за грижите и усмивките подарени.  Благодаря ти, че ме направи човек, че винаги си готова да помогнеш, за невероятните съвети и уроци. За всяка безсънна нощ. Сега скъпа майко, дойде време да ти се отблагодаря!

Знаете ли, като малки децата искат да станат пожарникари, лекари, адвокати или полицаи, балерини и певици. А аз ли? Аз исках да бъда майка, но не коя да е, а моята майка, справя  се с всичко сама, смела и борбена. Мила майчице дано да сбъдна своята мечта поне в твоите очи!