- Цонке, чедо, не мъчете детето! Малко е още. Дайте ми го - както изгледах Надето, така ще отгледам и Ани. Пък след две-три години я дайте в детската градина. Ще е хубаво преди училище да свикне с повече деца. Говори с Петър и ми я доведете!
- Добре, майко Милена, но...
- Какво "но", Цонке! Будите я рано. Сега е август, а идва есен, после зима - дъжд, вятър, виелици. Нали виждаш, че и Надето е повече при мене. Така двете сестрички ще са по-дълго заедно. И за двете ще е по-добре. Ще чакам!
- Добре, майко. Ще говоря с Петър.
Цял ден мислите на Цонка се въртяха около думите на свекърва ѝ. Вярно е, тя отгледа Надето, а и сега внучката пак беше по-често при баба си. Пък майка Милена беше отгледала кажи-речи и нея. Къщите им бяха съседски. Една ограда ги делеше. Собствената ѝ майка не се задържаше много-много вкъщи. Ако не беше на работа, все някъде ходеше с приятелки. Баща ѝ отдавна беше вдигнал ръце и ако искаше да знае къде е Цонка, я търсеше през оградата при майка Милена. С Кольо бяха п ...