17 авг. 2007 г., 21:33
Майсторът и Маргарита
5 мин за четене
Жената се подаде на терасата.
- Майсторе, майсторе, ела да обядваме.
- Имам още за двайсетина минути работа и идвам.
Жената кимна и се прибра. Харесваше и сръчността, с която младежът работеше. Нае го по препоръка на свои познати. Къщата се нуждаеше от ремонт. Парите не бяха проблем, но качествен майстор...
Сега се убеждаваше в правилния избор. Още когато го доведе, той и каза какво трябва да се направи и колко ще струва. Без да я лъже. А можеше. След онази клиника се чувстваше уязвима. Хората знаеха за нейното състояние и се домогваха до нея. Богата наследница, преживяла тежко смъртта на родителите си. Сестрите и си имаха своя живот, но се месеха в нейния активно. След катастрофата побързаха да я обявят за луда и да я пратят в клиниката. Наследството можеше да остане за тях. Там обаче попадна на свестен доктор, който вместо да я тъпче с всякакви успокояващи лекарства, започна дълги и изчерпателни разговори с нея. Година след това беше готова да се върне към нормалния живот. Само понякога в сънищата си спомняше онзи нещастен ден.
Не и се зарадваха. Бяха решили да съборят къщата и да построят хотел. Мястото беше чудесно за това. На брега на езеро, красива природа. Баща и беше превърнал част от земята на къмпинг. Закупени бяха каравани и наредени една до друга. Всяко лято тук се изпълваше с хора и веселие. След катастрофата обаче на сестрите И се видя просташко това и решиха за хотела. За изискани и по-богати хора. Но не се замисляха, че парите и всичкото останало беше именно от тези каравани.
Маргарита реши в памет на родителите да възобнови къмпинга. Но тази година в клиниката я върна назад. Имаше нужда от ремонт.Сега имаше и точния човек.
За да не губи време, го настани да живее в къщата. На първия етаж. Не че му имаше вяра, но искаше да успее навреме. После се успокои, виждайки характера на младежа. Сърдеше се единствено, когато му викаше „майсторе”. Името му беше едно завъртяно – Съвестин. Той предпочиташе Тинко. Понякога нарочно го наричаше майстор и се забавляваше, виждайки недоволното изражение. Поиска да му помага, но и отказа. Съгласи се само за готвенето и условието да се хранят заедно. Мразеше да се храни сама. Докато се хранеха, го разпитваше.
- Разкажи ми за себе си, Тинко. Защо Съвестин? А не друго име.
- Не зная, не познавам родителите си. Израснах в детски дом. Там са ме нарекли така. Не ме потърси никой и не ме поискаха. Не говорех почти с никой. Когато навърших пълнолетие, отслужих казармата и се хванах на работа. Без връзки, със средното образование ставах само за работник. Но не съжалявам. Изкарвах добри пари. Поработвах и частно. За сам човек е достатъчно. Не пушех, в пиенето се ограничавах с бира.
- А жените?
- Те не бяха проблем за мен. Тоест бяха. Нормалните бягаха като от чумав. Търсеха заможни, с коли и апартаменти. Аз нямах нищо, освен дрехите в един сак. И още един с инструменти. Удоволствието получавах за пари. Плащах, чуках и си отивах.
- А не ти ли се искаше нещо по-така?
- Разбира се. Че кой не иска нормален живот. Жена и деца, за които да се грижи. Приятели. Но около мен ги нямаше. Само работата и поредната съботна бройка за отпускане. Такъв е животът ми.
- Даа... Извинявай, ако съм те засегнала!
- Не, не си. Хайде, аз ще ставам да поработя.
- А искаш ли... Не, нищо.
Тинко се хвърли отново с всички сили в работата. Не усещаше умора. Чистият въдух го изпълваше със сила. Беше обещал да помогне и за къмпинга. Споделил бе пред Маргарита, че намира идеята за чудесна. Вечерта не стоя много. Хапна набързо, взе душ и се прибра в стаята.
Маргарита се озадачи. „ Да не беше се разболял нещо?”. Отиде да провери.
Почука, но не получи отговор. Влезе тихо. Тинко спеше гол на леглото. При вида на голото му тяло, Маргарита се спря. Загледа го като омагьосана. Мина доста време от последния път, когато се беше докосвала до мъж. И не само...
Обърна се и излезе. През нощта го сънува как я люби. Как я взима със силните си ръце и я слага на тревата. Как нежно я докосва, махайки немирните кичури коса от лицето и. И после се навежда и я целува...
Събуди се обляна в пот. Погледна часовника. До изгрева имаше много време.
.....
Дните вървяха неусетно. Работата вървеше. Маргарита с всеки изминал ден разцъфтяваше отново. Тинко също се усмихваше по-често.
Само че никой не забелязваше паркираната през няколко къщи кола и седящия вътре човек. Никой не видя погледа през прозореца докато се хранеха.
.....
Тинко се връщаше от магазина. Беше ходил да купи някои неща за работа. Пътя му препречи тъмно Ауди. Отвътре излязоха четирима мъже. Единият му подаде плик и каза:
- Тук има достатъчно пари да започнеш живота си отначало. Ако останеш, ще пострадаш. И не само ти.
Тинко се замисли.
- Искам да се сбогувам. Да си взема нещата.
- Без сбогуване. А това е за нещата ти.
.....
„Защо ли е заключено навсякъде? И няма никой в къмпинга?”.
- Маргарита! – извика младежът – Маргарита, аз съм Тинко.
- Маргарита я няма. – каза един човек, подаващ се от вратата.
- Как я няма? Къде е?
- Няма я. Почина преди половин година. Чакаше те дълго. Тук, отпред на поляната и когато не се появи...
Букетът падна от ръцете на Тинко. Обърна се и закрачи обратно към гарата. Изглеждаше състарен.
.....
- Момче, момче, може ли да поговорим някъде?
Тинко вдигна глава. Пред него стоеше същият мъж. От къщата на Маргарита.
- Излъгах те. Маргарита е жива. В клиниката е. Там я изпратиха сестрите И когато ти не се появи. Мен ме оставиха да живея тук, да пазя къщата. А на теб да кажа, ако дойдеш, че е починала.
- Адресът. Дай ми адреса!
...
- Тя не говори. Въобще не е контактна. Никой не я посещава. Струва ми се, че този път е по-сериозно. – каза докторът и отвори една врата – Ето я.
Тинко влезе и се приближи до леглото. Маргарита лежеше неподвижна и гледаше с празен поглед навън. Седна до нея и я взе в прегръдките си.
- Аз съм, миличка. Аз съм. Дойдох да си те отведа у дома. Искаш ли, миличка?
Една сълза се отрони от очите на жената.
- Искам... искам...
p.s. Идеята е взета от един филм, който гледах наскоро и преработена.
- Майсторе, майсторе, ела да обядваме.
- Имам още за двайсетина минути работа и идвам.
Жената кимна и се прибра. Харесваше и сръчността, с която младежът работеше. Нае го по препоръка на свои познати. Къщата се нуждаеше от ремонт. Парите не бяха проблем, но качествен майстор...
Сега се убеждаваше в правилния избор. Още когато го доведе, той и каза какво трябва да се направи и колко ще струва. Без да я лъже. А можеше. След онази клиника се чувстваше уязвима. Хората знаеха за нейното състояние и се домогваха до нея. Богата наследница, преживяла тежко смъртта на родителите си. Сестрите и си имаха своя живот, но се месеха в нейния активно. След катастрофата побързаха да я обявят за луда и да я пратят в клиниката. Наследството можеше да остане за тях. Там обаче попадна на свестен доктор, който вместо да я тъпче с всякакви успокояващи лекарства, започна дълги и изчерпателни разговори с нея. Година след това беше готова да се върне към нормалния живот. Само понякога в сънищата си спомняше онзи нещастен ден.
Не и се зарадваха. Бяха решили да съборят къщата и да построят хотел. Мястото беше чудесно за това. На брега на езеро, красива природа. Баща и беше превърнал част от земята на къмпинг. Закупени бяха каравани и наредени една до друга. Всяко лято тук се изпълваше с хора и веселие. След катастрофата обаче на сестрите И се видя просташко това и решиха за хотела. За изискани и по-богати хора. Но не се замисляха, че парите и всичкото останало беше именно от тези каравани.
Маргарита реши в памет на родителите да възобнови къмпинга. Но тази година в клиниката я върна назад. Имаше нужда от ремонт.Сега имаше и точния човек.
За да не губи време, го настани да живее в къщата. На първия етаж. Не че му имаше вяра, но искаше да успее навреме. После се успокои, виждайки характера на младежа. Сърдеше се единствено, когато му викаше „майсторе”. Името му беше едно завъртяно – Съвестин. Той предпочиташе Тинко. Понякога нарочно го наричаше майстор и се забавляваше, виждайки недоволното изражение. Поиска да му помага, но и отказа. Съгласи се само за готвенето и условието да се хранят заедно. Мразеше да се храни сама. Докато се хранеха, го разпитваше.
- Разкажи ми за себе си, Тинко. Защо Съвестин? А не друго име.
- Не зная, не познавам родителите си. Израснах в детски дом. Там са ме нарекли така. Не ме потърси никой и не ме поискаха. Не говорех почти с никой. Когато навърших пълнолетие, отслужих казармата и се хванах на работа. Без връзки, със средното образование ставах само за работник. Но не съжалявам. Изкарвах добри пари. Поработвах и частно. За сам човек е достатъчно. Не пушех, в пиенето се ограничавах с бира.
- А жените?
- Те не бяха проблем за мен. Тоест бяха. Нормалните бягаха като от чумав. Търсеха заможни, с коли и апартаменти. Аз нямах нищо, освен дрехите в един сак. И още един с инструменти. Удоволствието получавах за пари. Плащах, чуках и си отивах.
- А не ти ли се искаше нещо по-така?
- Разбира се. Че кой не иска нормален живот. Жена и деца, за които да се грижи. Приятели. Но около мен ги нямаше. Само работата и поредната съботна бройка за отпускане. Такъв е животът ми.
- Даа... Извинявай, ако съм те засегнала!
- Не, не си. Хайде, аз ще ставам да поработя.
- А искаш ли... Не, нищо.
Тинко се хвърли отново с всички сили в работата. Не усещаше умора. Чистият въдух го изпълваше със сила. Беше обещал да помогне и за къмпинга. Споделил бе пред Маргарита, че намира идеята за чудесна. Вечерта не стоя много. Хапна набързо, взе душ и се прибра в стаята.
Маргарита се озадачи. „ Да не беше се разболял нещо?”. Отиде да провери.
Почука, но не получи отговор. Влезе тихо. Тинко спеше гол на леглото. При вида на голото му тяло, Маргарита се спря. Загледа го като омагьосана. Мина доста време от последния път, когато се беше докосвала до мъж. И не само...
Обърна се и излезе. През нощта го сънува как я люби. Как я взима със силните си ръце и я слага на тревата. Как нежно я докосва, махайки немирните кичури коса от лицето и. И после се навежда и я целува...
Събуди се обляна в пот. Погледна часовника. До изгрева имаше много време.
.....
Дните вървяха неусетно. Работата вървеше. Маргарита с всеки изминал ден разцъфтяваше отново. Тинко също се усмихваше по-често.
Само че никой не забелязваше паркираната през няколко къщи кола и седящия вътре човек. Никой не видя погледа през прозореца докато се хранеха.
.....
Тинко се връщаше от магазина. Беше ходил да купи някои неща за работа. Пътя му препречи тъмно Ауди. Отвътре излязоха четирима мъже. Единият му подаде плик и каза:
- Тук има достатъчно пари да започнеш живота си отначало. Ако останеш, ще пострадаш. И не само ти.
Тинко се замисли.
- Искам да се сбогувам. Да си взема нещата.
- Без сбогуване. А това е за нещата ти.
.....
„Защо ли е заключено навсякъде? И няма никой в къмпинга?”.
- Маргарита! – извика младежът – Маргарита, аз съм Тинко.
- Маргарита я няма. – каза един човек, подаващ се от вратата.
- Как я няма? Къде е?
- Няма я. Почина преди половин година. Чакаше те дълго. Тук, отпред на поляната и когато не се появи...
Букетът падна от ръцете на Тинко. Обърна се и закрачи обратно към гарата. Изглеждаше състарен.
.....
- Момче, момче, може ли да поговорим някъде?
Тинко вдигна глава. Пред него стоеше същият мъж. От къщата на Маргарита.
- Излъгах те. Маргарита е жива. В клиниката е. Там я изпратиха сестрите И когато ти не се появи. Мен ме оставиха да живея тук, да пазя къщата. А на теб да кажа, ако дойдеш, че е починала.
- Адресът. Дай ми адреса!
...
- Тя не говори. Въобще не е контактна. Никой не я посещава. Струва ми се, че този път е по-сериозно. – каза докторът и отвори една врата – Ето я.
Тинко влезе и се приближи до леглото. Маргарита лежеше неподвижна и гледаше с празен поглед навън. Седна до нея и я взе в прегръдките си.
- Аз съм, миличка. Аз съм. Дойдох да си те отведа у дома. Искаш ли, миличка?
Една сълза се отрони от очите на жената.
- Искам... искам...
p.s. Идеята е взета от един филм, който гледах наскоро и преработена.
© Христо Костов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
поздрав
-
Мисля, че си добър разказвач.Чел ли си "Майсторът и Маргарита"?
-
Благодаря ви, момичета!!!
Малко го измених, не е както във филма. Но исках да е почти същата история.
Поздрави на всички!!!
п.с. Колкото до оценките, здраве да има!!! -
Хареса ми разказчето. Имаше такъв български филм преди време, но сюжетът му вече не си го спомням. Все пишеш за любовта, по стиховете изглежда и че си е срещнал в лицето на жената ти. Щастие ви желая!
-
Разказът ти ми хареса!!!
Препоръчаха ми го и аз не се поколебах да го прочета.
Поздрав и от мен!!!
Малко закъснял,но искрен! -
Стами, благодаря!!!
Весели мигове на всички!!! -
Много увлекателен разказ Ице,докосна сърцето ми успя и да ме просълзиш.........удоволствие е да те чета!!!
Относно лошите оценките само ще кажа -по безплодно дърво камъни не се хвърлят.Много си прав, ученическата треска отдавна трябва да сме я отминали,много по важни са коментарите!!!
Поздравче, Романтико!!! -
Деси и аз ти благодаря!!! Както благодаря и на всички други, които обръщат внимание на написаното от мен!!!
Моята цел е да постигна нещо в живота си и го откривам чрез писането. Дали ще успея, ще кажат всички, които ме четат.
-
Ице, напоследък искрено ти се възхищавам!!! Не, че преди не съм го правила, но сега творчеството ти ме очарова със своята многопластовост и мъдрост!!! Адмирации, приятелю!
-
Благодаря ви, Яна и Пресиян!!!
-
Уменията си личат...
-
Добро утро и на теб,Ице,много съм съгласна с теб,да знаете,че ти и Ники докосвате душата ми всеки път ,та ако ще да ви напишат планина от двойки.Весел ден!
-
Добро утро!!!
Яна и Никол, благодаря ви за милите думи!!!
Весел да е денят за всички!!!
п.с. "анонимчетата" въобще не ме тревожат. Дори ми е хубаво, че се нервят. Щом не могат да си намерят нещо полезно да правят... Нека се занимават. Аз имам още за поправяне. -
Историята е наситена с различни емоции,а по начина по който ти я поднасящ,Ицо тя стигна дълбоко в сърцето ми.Поздравявам те,за начина по който променяш настроенито ми всеки път когато те чета!!!
-
Благодаря ви, Светле и Таня!!!
Радвам се, че ви допадна разказа ми!!! -
О,днес май цял ден плача.След книгата на П.Коелю "Вероника решава да умре",твоят разказ допълни отношението ми към такива хора.
Не е комплимент,а признание за творчеството ти Христо, стилът ти не се различава от този на Коелю.
Поздрав! -
Страхотен си!!!
-
Благодаря ви, Мариола и Жени!!!
Радвам се, че пресъздадената от мен история ви е харесала!!!
Приятни мигове вечерта на всички!!! -
Разплака ме Романтико...
И прозата ти е чудесна! -
Съдба много вълнуваща, не предизвикана.Това е животът!
Краят е за нас, всеки сам да помисли и за себе си!
Браво!Поздравления!!! -
Благодаря ви!!!
Приятна вечер на всички!!! -
Разплаках се!!!
-
Вълнуващ разказ!Увлекателен,изпълнен с много чувства!Поздравления!
-
Още веднъж браво!
-
Поздрави, Христо! Много увлекателен и интересен разказ!
-
Красива история наистина. И добре разказана. Любовта побеждава всичко, както е и в романа на Булгаков.
/6/ -
Люси, благодаря и на теб!!!
Поздрави!!! -
Браво, Ице!!! Казах ти го и преди, че пишеш много увлекателно!!!
Поздрави -
Добро утро!!!
Благодаря ви за добрите думи!!!
По повод оценките да спомена нещо. Отдавна съм го писал и казвал. Не пиша и не гледам какви оценки ми пишат. Ученик съм бил преди години. И учител бях. Сега ме вълнуват единствено оценките на децата ми. Наскоро в един коментар(мисля, че беше под снимка на Креми) писах:
- Като гледам 6.00 - все едно е като шестима в тоалетна. Нека имам различни цифрички. Хайде неуморни анонимници, имам още нули за изчистване.
Толкова за оценките. За мен едно - Поздрав!!! - е по-важно от хиляди оценки. Тогава знам, че е обърнато внимание върху това,което съм написал.
Срещата във Варна я очаквам с огромно нетърпение. Ще се видим и поговорим. И повеселим...
Приятен и усмихнат ден на всички!!! -
Интересно разказано.
Поздрав и усмивка. -
интересно разказваш
Поздрав! -
Разказът наистина увлича! Поздравления и от мен!
-
Прекрасен разказ, Ице!
И тук си много добър!!! -
Много увлекателен разказ, Ице!
Моите искрени поздравления!
Любовта и доброто побеждават, нали?!
Като в приказките... -
твориш многообразно, Христо. и качествено. цифровите "коментари" знам, че не те интересуват
-
великолепно разказваш
-
Благодаря ти!!!
Спокойна нощ!!! -
И в мерена реч и в проза - за мен е еднакво удоволствието да те откривам отново ...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
