М А Й Т А П
Дядо Тоньо вече цяла седмица лежеше в районната бол­ница, а бабата още нито веднъж не беше дошла да го навес­ти. И макар че той самият й заръча да не дохожда, за да не остава дворът без човек, все едно му беше хатър. "Какво, не може ли да намери някой да гледа стопанството за половин ден! - ядосваше се той. - Голяма работа, ако доби­тъкът остане ненахранен..."
А между другото, при съседите по легло един след друг дохождаха близки и донасяха кой варена кокошка, кой изпър­жена юрдечка, а някой път и чаша ракийка. Но така, че да не виждат докторите. "Те, хората, гощават, не е там работата, ама неудобно е всеки път да вземаш. Да бях, барем, знаел, че сега не хранят в болницата, нямаше нищо да заръчам - все по-силно се ядосваше на бабата дядо То­ньо. - Нищо, ще дойде време и аз да я натъкмя..."
След седмица изписват дядо Тоньо от болницата. Като слиза от автобуса, един квартал преди да стигне у дома си, той спира едно школарче, дава му сто карбованци и го пита: "Знаеш ли къде жи ...