23 дек. 2024 г., 06:11
1 мин за четене
Възрастната жена плевеше градината си. До нея стоеше съседското момче. Детето имаше угрижен вид. Нещо нетипично за крехката му възраст. Накрая проговори:
- Бабо Мийке, може ли да те питам нещо? Ама няма да ми викаш.
- Да, разбира се. Защо да ти се карам?! Няма лошо в това да задаваш въпроси. - усмихна се добродушно тя.
- Ами аз защо имам малка чуйка? Татко има голяма, а моята е малка. Всички ходихме на баня и аз видях.
Баба Марийка повдигна вежди изненадана от въпроса. Я го виж ти хлапака?! Още не може да казва "р", а вече го мъчат интимни въпроси. На устните й грейна дяволита усмивка:
- Ами ти си малък и затова имаш малка чуйка. Ще растеш и тя ще расте с теб. Накрая ще стане като на баща ти.
Детето въздъхна облекчено:
- И аз така си мислех.
Въпросите продължиха.
- Ами бабо Мийке, защо майка няма нищо? Аз и татко имаме чуйка, а тя няма.
Баба Марийка веднага отговори като по учебник.
- Защото вечер родителите ти не са затваряли вратата на спалнята. Котката е влязла и е изяла на майка ти ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация