Навън отдавна се беше стъмнило и четиримата приятели се бяха наредили около камината, готови да разказват истории. Всеки държеше по чаша чай, а по средата стоеше чинийка с вегански курабийки.

- Е, кой започва първи? - Крис се намести по-удобно, готова да слуша.

- Мисля, че Дейви трябва да бъде пръв, нали е рожденик.

- Добре тогава. Ще ви разкажа за един моряк и неговата прекрасна любима. Името й било Мария. Двамата били неразделни още от малки и се обичали страшно много. Когато той заминавал, тя винаги била там да го изпрати и винаги го чакала да се завърне. Както и да е, те никога не се били разделяли за повече от 2-3 седмици.

 - Дейвид умишлено погледна към Ейдриън, но тя изобщо не реагира. - Той нямал пари и не можел да й предложи хубав живот, но за нея това нямало никакво значение. Скоро обаче, морякът трябвало да замине за по-дълго време. Не искал да принуждава Мария да го чака, но тя му обещала, че ще бъде там, на тяхното място и ще го посрещне, както винаги е правела.

Изминала цяла година, а морякът силно копнеел да се завърне. Когато корабът наближил познатото пристанище, той трескаво се заоглеждал за любимата бяла фигура, махаща с кърпичка. Но колкото и да се взирал, не могъл да я види. Сърцето му се свило. Мария не успяла да го дочака. -

Тук Дейвид въздъхна и забеляза как Ади прехапа устни и сведе поглед. -

Той тръгнал сам по малките улички, близо до морето. Всяко едно дърво, всяка една пейка му навявали спомени за нея. И както си вървял с наведена глава, морякът усетил до болка познат аромат. Повдигнал очи и я видял- Мария вървяла с осанка, достойна за кралица. Била накичена с красиви бижута, а роклята й била от скъп плат. Под ръка тя държала висок мъж с прошарена коса, очевидно доста богат. За миг очите на Мария и моряка се срещнали. И точно в този миг, той си помисли, че отново вижда онзи мил поглед. Сякаш го гледала с тъга, с извинение, изпълнили нейните сиви очи... Но Мария отвърнала поглед, сякаш нищо не се било случило, сякаш била видяла непознат и го подминала. А морякът останал там, все още усещайки аромата й. Любовта и болката били заменени от отвращение към тази негова Мария, заменила любовта си с пари.

Дейвид завърши разказа си и всички го гледаха със замислени погледи.

- За съжаление такива неща се случват - Дейви наруши мълчанието.

- Надявам се, че няма да се случи на нас - Джейд се обърна към Кристина.

- Разбира се, че не - тя се усмихна и го целуна.

- Ей, вие двамата! Бих ви казала да си вземете стая, но предвид обстоятелствата... - Ади се засмя.

 Дейвид изглежда искаше да каже нещо, но вместо това попита Ейдриън:

- Ти би ли чакала някого толкова дълго, Ади?

Въпреки че го каза съвсем непресторено и спокойно, в очите му се четеше някакво отчуждение, студенина, а може би и несигурност... Ади също го забеляза.

 -Мисля, че поне на теб, вече съм го доказала, Дейв. А ако се налага, мога да чакам дори повече.

Той едва се усмихна, но си пролича, че се зарадва страшно много. Придърпа Ейдриън към себе си и я прегърна в гръб, така че главата му беше подпряна на рамото й и лицата им стояха много близо едно до друго. Крис и Джейд продължаваха да се целуват.

- Хора, моля ви, нямаме цяла вечер! - Дейви се обърна с усмивка към тях.

- Нямаме ли?!

Всички започнаха да се смеят.