Малка роза
Малка роза за тебе аз оставих
с надеждата, че ще я видиш някой ден,
че ще си спомниш за благите ни спомени,
случващи се ден след ден.
За милите целувки,
за любовта, която ти подарих,
за топлите прегръдки
и че от тъгата те спасих.
Помниш ли за тебе как се жертвах
в живота, в пламъка на любовта?
Посегнах да спася ни таз любов гореща,
но ето в нея душата ти изгоря...
и сега на гроба ти
стои красива роза,
зародена от пепелта на любовта,
за да напомня ти за неземната ни обич
на неотдавна влюбените ни сърца!
Как скърбя за нежните ръце,
които милваха лицето ми,
за мириса на топло кафе, което приготвяше ми всяка сутрин!
За дългите ти руси, меки коси,
които сресвах с бялата ти четка,
за сините ти хубави очи, които, вкопчени в мен,
ме галеха с влюбен поглед!
© Ванеса Русинова Все права защищены