Животът е толкова дълъг период от време и същевременно е толкова кратък. А един единствен ден може да изцеди силите ти до последната капчица, но ние живеем с години... Такъв си е той,живота на всеки един от нас, но вчера се замислих колко са важни невидимите с просто око, малки, но много ценни неща. Например, с моя мъж, след "леко" сдърпване вкъщи, решаваме, че за да не се затваряме всеки в различна стая да си успокояваме от караницата, избрахме да излезем на разходка. Първо - вървим като непознати - той си гледа на една страна,а аз на друга. Минават 30 минути и както си вървим и се зазяпваме по витрините и хубавите коли,усещам едно леко докосване, което се оказва, че е неговата ръка, търсеща моята. След още 15 мин. вече се опитва да завърже разговор с мен. И така, вече си знам, че са се поохладили страстите. А иначе, ако си бяхме останали вкъщи,
той щеше да отиде в едната стая, аз в другата и така да изкараме цял ден разделени... и защо?
Един ден ми беше дотегнало от всичко - трябваше ...