Избор ли е болката, пропита вътре в нас, или свикнали сме само нея да избираме. Отричаме ли щастието, което се крие зад тъгата? Отричаме ли себе си, щом избираме да страдаме? Та нали в човешката природа всеки се стреми към доброто? Или може би това е само теория, измислена от някой върл оптимист...
Защо малките неща са в състояние да предизвикат у човека немислима за някой болка? Но какво са всъщност "малките неща" ? Има доста изрази, които често човъркат съзнанието ми. "Малките неща в една връзка са от голямо значение"... " Ти не забелязваш малките неща"... "Трябва да вникваш в малките неща" ... "Малките неща ме нараняват" ... Е, добре де! МАЛКИТЕ НЕЩА съществуват в една парадоксална реалност. Човек сам си измисля понятия, които използва в различни ситуации. Понякога едно малко нещо за някой е от огромно значение за друг. Понякога някой се опитва да намери тези малки неща от чист егоизъм, за да убеди човека до себе си, че той не забелязва тези малки неща. Понякога малките неща ни се с ...