Думата взе дядото.
- Ти, Пешко, си изостанал от времето… Някакви ретровъзгледи имаш… Пишеш! Днес няма нужда от писане, а от смятане. Представи си, че си на мое място и видиш как свако ти – моят зет, е награбил на стълбищната площадка инкасаторката за водата… Тогава…
- Айде стига, дядо – рече свакото и сложи пред дядото бързо извадената от чантата си бутилка с тъмен етикет. Сетне ловко я отпуши и наля цяла чаша – Ха наздраве! Пешко разбра – каквото става в семейството…
- А каквото правиш на стълбището – къде отива? – изсъска лелята. После набързо пресметна евентуалните загуби от липсата на свакото – бая солидна сума се очертаваше, и махна с ръка…
Все пак, целта беше Малкият Пешко, така че този път можеше да подмине постоянната си мишена…
Бащата на Пешко се прокашля. Знак, че ще помоли за думата. Но вече е готов да помълчи – ако жена му погледне през него.
Е, този път друг беше на мушката й, така че бащата получи думата.
И веднага сгафи:
- Ми, то момчето е малко още и е…
Не успя да завър ...