Бях излязла в гората с най-агресивното си куче и две малки - на 3 месеца, за да ги уча да вървят с мен. Хванах най-безлюдната пътека (за да не пострада някой), съответно не беше поддържана и на места ставаше непроходима. Аз кривнах през гората и знаех накъде вървя, обаче чух гласове - някакви дървари - решили и те на безлюдното да си пооткраднат дръвца...
Бързо хващам в обратна посока, докато Хан не е решил да ги яде, той ме слуша уж, ама за по-сигурно. Тичаме на другата страна - без пътека, както и да е... Загубихме се много стабилно и вървяхме, вървяхме...
Малките взеха да капват милите, а аз като стигна до път, не мога да вървя по него, защото ще срещнем някой, а не е желателно.
Вървя уж успоредно, обаче то - рекички, долчета, трънаци, а пътищата явно доста криволичат. Е** си майката! Вече взе да се смрачава...
Излизаме на едно високо, не толкова обрасло място да се огледам и виждам в далечината река - доста голяма, а от другата страна фургон, който явно е обитаем - излиза дим (дейс ...