25 февр. 2012 г., 01:59
2 мин за четене
Двеста години след като хората стъпиха на Марс, я бяха превърнали в точно копие н Земята. Същата природа – морета, гори... Вече имаше самостоятелни държави с правителства, други с диктатори... Имаше ги райските кътчета, но не липсваха и забравените от Бога места. Давид беше на едно от тези места. Едва на десет години той бе изгубил семейството си във войната между Източната и Западната федерация. Вече беше ничие дете. Никому ненужно. Дори беше захвърлен в затвор заедно с възрастните участвали в бойни действия. Затворът беше някъде из Източната федерация. Никой от пленниците не знаеше точно къде. Бяха откарани там като животни и с превръзки на очите. Давид всеки ден гледаше заснежената планина, която се виждаше през решетките на килията му. Не му се вярваше, че такова ужасно място, като този затвор може да бъде толкова близо до тъй прекрасната и величествена планина. Когато я наблюдаваше вечер, тайничко си мечтаеше, че от нея ще дойде някой да го спаси. Може би някой приказен герой или ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация