zai (Диана Димитрова)
6 12
31 окт. 2008 г., 22:01

Мамо, далеч си 

  Проза » Письма
1257 0 2

Мамо, силно те обичам и на теб приличам. Ти си толкова красива и без теб снимката става сива. Имаш хубави очи, но пълни само със сълзи. Тъгуваш за нас, но знай, за теб мислим в този час. Какво ли ще правя без теб, аз не знам. Но където и да отидеш, аз ще съм там. Не сме се отчуждили. От написаното искам да черпиш сили. Не плачи, просто затвори очи. Как сме заедно всички, това си представи. Виждам как батко бърза да ти затвори, но повярвай, чувала съм как за теб се моли!




Обичам те, мамо, ти ни даде този живот! С много, много, много любов!!!

© Диана Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • трудно ще те разбера, колкото и пъти да го чета. Но никога няма да съжалявам, това е ясно! Няма човек, който да обича майка си, така, както аз обичам моята!!!
  • Явно обичаш майка си много повече отколкото аз някога обичах своята... Или тя е далеч твърде отскоро... Чудя се дали след половин година няма да се върнеш към това свое откровение и дали прочитайки го няма да си помислиш "Какво, по дяволите, съм писала?!?". Дано не съм права... просто... личен опит...
Предложения
: ??:??