Николина донесе издръжката за манастира и почака да влезе при игуменката.
- Добър ден, майко – поздрави тя.
- Дал Бог, добро. Имам да ти кажа нещо…Ленка роди момченце, на десет дни е…здраво, силно дете… Да кажеш на чорбаджията и ще чакам хабер що да сторя…да го дадем ли хранениче на добри хора, както той заръчваше или … или той ще размисли да й прости и ще ги вземе заедно с майката…
Николина се сепна от новината, макар да беше наближило раждането. Сбогува се със сестрата и тръгна бързо да си върви.
Когато влезе в чорбаджийската къща със свито сърце вече знаеше що ще става. Много години беше в този дом и добре познаваше характера на господаря.
- Господарю…аз ходих в манастира както ми заръча… но…амиии… - проточи думата тя – Ленка е родила момче… преди десет дни, на Илинден…
Чорбаджи Стоимен остана загледан през прозореца. После бегла усмивка пробягна по стиснатите му устни.
- Иди утре с каруцата Николино и върни Ленка у дома…ама без момчето… Игуменката да го хариже, тя знае най-добре…и ...