1 окт. 2009 г., 16:04
3 мин за четене
-Ела бързо! Ела да гледаш !
Влизам. Гледа телевизора и вика:
-Твоят приятел!
Присядам до нея.
Да, той е. Стар приятел.
Показват го, питат го и отговаря.
Голям екземпляр, голям художник. Чешит! Личност!
Преди време, Маркиза ми разправяше на какво е присъствал. По това време той работеше покрай него и не излизаше от ателието му. Там работеше и там живееше. Една огромна барака от ламарини, мушами, шперплат. На трийсетина километра от края на града.
Моят приятел вече беше име в изкуството. След завършването на Академията, цели осем години, негова картина не беше допусната до изложба. Каквато и да е. Не го зачитаха за пукнат грош. На осмата година, в една окръжна изложба, се промуши първата му картина. И оттогава триумфираше. Маркиза разправяше, че пред бараката му чакат мераклии да купуват картини.
Та, не щеш ли, един ден пристига една японска група от специалисти, отива в Съюза и иска да им уредят срещи с някой от големите художници, за да закупят картини за Япония. Тук ги водили, там ги ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация