Болното му съзнание заработи още в мига, в който я зърна за първи път. Красива и чаровна, тя се явяваше всяка вечер в сънищата му. Трябваше да бъде негова, само негова. Но още с пристигането си в града и в училището, момчетата я наобиколиха като мухи, а момичетата лудо й завиждаха. Тя стана тема на всички разговори и обект на всяка момчешка мечта. Но той я желаеше така, както никой друг в това малко градче - тайнствена и непозната, тя се вмъкваше във всяка една негова мисъл и адското му желание нарастваше с всеки изминал ден.

            В началото просто се шляеше из града и се надяваше да я види. И когато я срещнеше, я наблюдаваше, докато се скриеше от погледа му. Опитваше се да запамети всяка гънка на роклята й, всяко нежно движение и прелестното ухание на парфюма й.

            После започна да я следи - до вкъщи, вечер по дискотеките и заведенията, по магазините, когато обикаляше с приятелки. Тя въобще не забелязваше неговото присъствие, макар че доста често погледът й да минаваше през него като през несъществуваща сянка. Огън гореше в гърлото и в главата му, стискаше запотените си юмруци, всеки път когато някое друго момче се приближеше до нея и я заговореше. Той ненавиждаше тези глупаци - те не разбираха как оскверняват небесната богиня с присъствието си.

            Снощи я бе чул да казва, че сутринта ще ходи на автогарата. Както винаги, той вървеше на прилично разстояние от нея, без да предизвиква каквито и да било подозрения. Тя изглеждаше толкова малка и нежна сред големите автобуси. Кестенявите й коси се вееха от вятъра(О, как желаеше да е на негово място - да я докосва, без да притеснява съвършеността й). Облегната на една стена, тя чакаше някой.

            На спирката, пред нея спря голям син автобус, който за минута я скри от погледа му. Паниката се надигна в сърцето му, но шофьорът отново запали двигателя и се приготви да потегля. Само след секунда щеше отново да я зърне, да й се наслади, макар и от толкова далеч!!Но той бе свикнал и мислеше, че така е най-добре. Някой ден щеше да бъде негова и той щеше да я скрие от злите хорски очи.

            ... не е възможно... как така!? Някакво момче прегръщаше и целуваше неговата принцеса... Как се осмелява... Момчето, слезнало от рейса, притискаше плътно към себе си красавицата и нежно я целуваше. Тя изглеждаше толкова щастлива... Би бил много спокоен ако тя не отвръщаше на целувките на непознатия(тогава щеше да му отмъсти), но нещата не стояха така. И хванати за ръка, радостната двойка си тръгна от шумната автогара.

            Той също тръгна след тях. Бавно влачеше краката си по асфалта, стискаше яростно дланите си една в друга и риташе бясно всяка спряла кола, изпречила се на пътя му. Не обръщаше никакво внимание на включването на алармите на колите, дори не ги чуваше, пресичаше, без да мисли, защото главата му пулсираше зверски и го отделяше от околните звуци и събития. Пред очите му бяха само те, жадни един за друг, притиснали горещите си тела и отдали се на страстната целувка... Напред го водеше единствено желанието да спаси кралицата на своя живот, да я отдели от този натрапник.

                                                                                                                              Изведнъж гореща вълна обля цялото му тяло. Не виждаше нищо. Тъмнината го обзе. Леден студ. Болка. Бе го блъснала кола. И той умря, без да подозира колко божествен беше образът му за съседското момиче, което от месеци го следеше със същата тази кола.