Днес е неделя и аз след като изпратих в градска отпуска децата, а мъжът ми отиде до мазата на съседния вход, в която мъжете си основаха клуб, да челастри белота, останах сама.Турих си в една голяма книжна кесия печен слънчоглед- домашно производство и седнах в кварталната градинка на една скамейка да го люпя.След малко довтаса и леля Мита. Както винаги с ролки и мрежичка на главата.Фиксира ме със зелените си очи и каза:
- Фанче, видях от терасата, че си тука и реших да ти подаря присъствието си. Дано успея да те направя щастлива, че май доста кисела ми се виждаш.
Направих опит да се усмихна, но май усмивката доста рехава се получи. Извадих най-сладкия си глас и измяуках:
- Сядай, сядай, како Мито. Обичам интервютата на живо. Много са автентични и поучителни. Аз ще те питам,ти ще ми отговаряш.Ти ще ме питаш, аз ще ти отговарям и сигурно ще бъде по-забавно от нагласените интервюта на ония продажни мошеници от телевизията.
- Питай,питай,Фанче, сега ти се е паднало да питаш. Нали ме знаеш ...