Хладничко, гледам нахлупили шапки, някои с вдигнати яки на якетата, да бе все едно са в Оймякон.
Загледах се, усмихната жена, развяла пешовете на палтото си, червен дълъг шал, усмихната.
Каралайн, тя е тук, дошла е да ми каже, че лъжата й е лъжа, че е богата наследница, че наблюдава гръцката фирма на дядо си, че мога да се пренеса да живея при нея в призрачната й наследствена къща
'' Това беше изпитание, Питър, исках да обичаш мен, а не наследството ми. Ти го доказа, че ме обичаш,... обичаш ли ме още Пит? '', откъде пък се взе тази реплика.
Непознатата жена се хвърли в обятията на чакащия мъж, и радостни тръгнаха нанякъде.
Халюцинираш отново, Петро, я се стегни.
Вярно, коя беше Каралайн. Просто жената, заради която едва завърших бягането.
Подухващият хладен ветрец ме разведри. Да гледам ли часовника. Мария ще дойде.
- Бам, бам, бам - изкочи пред мен Мария и нанесе по диафрагмата ми ония съкрушителни удари на ''огромните'' си юмруци.
- Ооох, помощ, падам - завъртях се като начинаещ арти ...