Слънцето бавно потъваше над склона и беше обагрило в ярка червенина небесата. По встрани беше млечно розово и бели облачета се разнасяха из небесната шир. Мракът оше не беше се спуснал над селото, но горещината беше оптуснала прегръдката си. Хлад повяваше от появилия се вятър и селяните си отдъхваха от жегата.
Изведнъж се появиха оловни облаци. Почерня небето. Вятърът се усили и запрепуска като отвързан кон. Завихри се въздухът, зашиба клоните на дърветата, а те се заогъваха като жилести ръце, проточили се нагоре в небето. Храстите се разшаваха, тревите се приведоха до земята. Светкавица прониза тъмнотията, освети селото и гръм отекна като ек из планината. Загърмя още по - силно и едри капки дъжд се спуснаха изведнъж.
Водата се лееше и сякаш пееше от чучура. Марина сложи дланта си и наведе устни. Пи от студената планинска вода, после наплиска лицето си. Капчици като роса се плъзнаха по белите й бузи, стекоха се по врата и наквасиха ризата й. Тогава чу гърмът и видя светкавиците. Грабна ...