На другата сутрин, Марина търкаше сънливо очи и сложи самуна, сиренето, сланината, чушките и доматите на паралията. Седеше на трикракото столче и чакаше брат си. Майка й шеташе тихо из двора. Симо се появи на вратата, разкърши рамене и седна.
- Добро утро, Маре.
- Добро утро, бате.
- Изгладнял съм като вълк - каза той и се нахвърли на храната.
Отряза си голяма порязаница от хляба и сиренето и замляска.
Огледа я и запита:
- Ти защо не ядеш ?
- Ще хапна малко, но не съм изгладняла.
- Хайде, яж… после имам да ти кажа нещо…
Коремът на Марина се сви на топка и тя го загледа втренчено. Чудеше се какво ще й каже брат й. Очите му бяха засмени, сигурно хубаво нещо щеше да казва.
Тя задъвка едва - едва.
Той се нахрани, вдигна стомната, напи се с водата, обърса устата си с опакото на дланта си. ...