О-о-о-о-о-о, толкова се радвам да ви видя! Коя съм аз ли?! Не, не съм баба Яга! Не съм! И Кикимора не съм! Сега пък баба Цоцолана! И баба Цоцолана не съм! Не съм и Вила-самовила... Хайде, спрете се! Не напрягайте повече мозъчета, по-лъскави и от чепиците на Евгени Минчев. Ще ви кажа направо. Аз съм вашата приятелка, феята на автентичния фолклор - кака ви Муца Раздувката. Къде съм била ли?! Бях там, където всички посоки са север. Бях на континента Антарктида. Студено да ми е било?! Хайде де! Бях там през лятото. Беше само минус 30 градуса. Вдишваш въздух, издишваш… ледени шушулки. Поканиха ме мои фенове и любители на автентичния фолклор. Но нека не се разсейваме повече! Дошла съм при вас да презентирам приказката за Марулка.  Има я във много варианти, но аз ще ви разкажа автентичния. Слушайте внимателно.

                                Живееха в село Пръдлевци  дядо Боцко и баба Ваца Пиронкови. Цял живот семейната двойка гледаше крави в Кооперативното стопанство. Когато започнаха работа и двамата бяха млади и зелени. Баба Ваца беше истинска мис фолк-точилка. С ръце и крака тънки и сухи като бобени вейки, а от рамене до кълки - дюс равна и обла като чутура. Боцко пък куцаше и с двата крака и отдалеч приличаше на кралски пингвин по време на надбягване. Той беше дюстабанлия и поради тая причина се клатеше при ходене.

                                 От пръв поглед двамата млади се харесаха и между тях пламнаха любовни мераци. Обичаха да посещават младежки забави в стола на местното школо. Боцко канеше безстрашно своята дама да играят румба, валс и фокстрот, макар че през цялото време я настъпваше  по вейките. Но момата не  се сърдеше и пак си го харесваше. Когато една вечер двамата се усамотиха върху  купа сено извън село и там за първи път Боцко демонстрира мъжка сила и еротични умения, Ваца остана приятно изумена.Това скрепи още повече връзката им и наскоро след това те се обвързаха в брачен съюз по-здрав и от колетна опаковка.

                                  На Боцко и Ваца им се родиха двама сина. Големият кръстиха на кума си - Трошко, а малкият, на Боцковия баща - Кочо.Построиха си и нов дом и заживяха щастливо. Децата бяха послушни  и се учеха добре. Боцко през това време се издигна до старши кравар и бригадир, а Ваца доеше кравите с електрическа доилка. Трошко изкласи механотехникум в града, а после постъпи в машинен институт и изхвръкна от там като дипломиран специалист. Инженер Трошко Пиронков  започна работа в един завод  в съседния областен град.  Получи жилище и остана да живее там. Когато Кочо приключи и  последния клас на английската гимназия, той връчи  отличната си диплома на Боцко. От вълнение и гордост баща му  набързо гаврътна няколко едри гълтока от сливовата  ракия - дамазлък и с просълзени очи се обърна към него:

- Седни, сине, седни да си поговорим мъжката. Ти вече не си малък. Ей на - бръснеш се, и ако речеш, можеш и брада, и мустаци да си пуснеш. Тия шестици тука в диплома ти ми казват, че и пипето ти сече като бръснач. За това ще говоря истината, а ти трябва да я чуеш. Брат ти Трошко ми потроши луди пари, докато стане инженер. А сега къде е?! Работи в града и от дъжд на вярър го виждаме. А аз цял живот съм мечтал да порасне, че да ми бъде отмяна. Нищо такова не се случи. Ние с майка ти вече застаряваме, но меракът ни да чуваме говеда още е в кръвчицата ни. ТКЗС-то  се разтури, попиляха кравите и ние се окумихме без работа. Решихме с Ваца да разширим нашия обор и да си купим десет крави от най-млечните породи -Черно-шарено говедо, Монбелиал и Сементал. Майка ти има в наследство петдесет декара земя, а аз - 82,5 декара. Та, ако се захванем да ги сеем със подходящи  фуражи  и се грижим добре за добичетата  за няколко години ще ги увеличим на петдесет.

- Хубаво бе, тате, много хубаво си го замислил! - светнаха очите на  абитуриента Кочо.

- Ми то харно, сине, ама трябва работна ръка. Четири ръце - за какво по-напред. Затова водя сега с тебе тоя мъжки разговор. Ще те моля да се вслушаш в бащината си воля и да запишеш агрономство. Учен човек ми трябва на мене в селските науки. С тебе двама ще управляваме фирмата. Искам да изградя една ферма за чудо и приказ, а по-нататък ще развъдим и биволици и ще затворим цикъла. Ще си построим  мандра и ще произвеждаме млечни продукти на световно ниво. Какво ще кажеш, Кочо? - и Боцко извади скритото павурче и го целуна с такава любов, с каквато и Ваца не беше целувал.

                               Кочо се замисли. Той винаги се вслушваше в бащините си съвети. Баща му даваше мило и драго малкият да е добре. Нищо не му е липсвало до сега на Кочо. Компютър, мобилен телефон, екскурзии и почивки по  курортите...

Щом е за  „наш Кочо” , Боцко и Ваца винаги развързваха възела. Значи сега беше настъпил мига на Кочовата благодарност. Сега той трябваше да им покаже, че не е черен неблагодарник и може да се жертва  за фамилията.

- Тате, ти знаеш, че аз от малък обичам киното и театъра. Още в предучилищна възраст играх ролята на чичо  Щъркел - изповедник  в пиесата, написана от нашата госпожа  Бодура  Кондурлиева ”Щъркелът не носи бебета, деца!”. Ами, помниш ли превъплъщението ми в стенното огледало на царицата - мащеха от „Снежанка и седемте джуджета”? После се включих в театралния състав към читалището. Там, понеже в драмсъстава имаше само баби, се изявих с ролите на царкиня Кита в пиесата ”Как писар Тричко не се ожени за царкиня Кита с китка накитена”. После играх  вярната Дездемона от „Отело” и нежната и безнадеждно влюбена Офелия от „Хамлет.” В английската гимназия пък участвувах в пиесата на английския драматург от ромски произход Банго Халилюмеров-Джеферсън „Тука има, тука нема, но пак може нещо да чопна”. И спечелих  голямата награда за  ролята на  излъгания ахмак. Два пъти бях статист в заснемането на индийската трагедия ‘Радж и приятелят му - бенгалския тигър” и на турския сериал „Черна пепел от розов шалвар и  бяла сафа-чалма”. Всичко това ти припомням, мили тате, само за да осъзнаеш каква голяма саможертва ми предстои да извърша. Аз по природа съм роден артист. Но сега, заради теб и благото на фамилията, ще се откажа от попрището си, за да се насоча по твоя воля към агрономията. Само ще те помоля да ми позволиш да следвам в София, защото там преподават най-добрите професори. Нека да бъде както е волята ти, тате! - и талантливият артист Кочо Пиронков реши, че моментът е много подходящ да подсили думите си с няколко  мъжки сълзи. Пусна ги  с лекота и резултатът беше зашеметяващ. Това разчувствува до дъно тате Боцко и той шумно се изсекна. Двамата мъже си стиснаха здраво ръцете и Боцко каза:

- Благодарен съм ти, Кочо,че ме разбра. Да знаеш само какъв агроном ще излезе от теб! Ако ти е кеф в София да учиш, нека там да е! И учи за знания, защото те ще ти трябват.

               И запретна  ръкави Боцко. Нае си трима майстори - зидари. Все младоци - бай Христан, бай  Дудьо и бай Васо. Рожби на три епохи - капитализъм, социализъм и демокрация. Общата сума от годините им гонеше четвърт хилядолетие. Бай Христан и бай Дудьо бяха се пенсионирали като пожарникари с майорски чин. А бай Васо преди години беше плановик в един завод. Макар че на раменете и на  тримата лежаха по над седемдесет лазарника, все още  пъргавееха като петлета и като минеше край тях по-засукана  булка,  с мераклийски поглед я разсъбличаха, примляскваха и сучеха мустаци. Та тия тримата бяха наети да построят новата ферма на Боцко. Те бяха отдавна на „ти” със зидарлъка и можеше да им се има доверие. Кандидат-агронома  Кочо им донесе проект за кравеферма по европейски образец и те цяло лято, че и есента  я зидаха, мазаха, монтираха ясли, хранилки, поилки. От време навреме идваше да помага и инженер Трошко Пиронков. Спестените пари на Боцко се стопиха като лански сняг. Теглиха заеми, роднини  помогнаха, но в късната есен приключиха със строежа. Боцко купи три  юници от трите млечни породи и на втората година ги заплоди.З а радост на фамилията двете близниха. Отелиха се с четири женски и едно биче. Инженер Пиронков купи изгодно трактор с прикачна техника, ремонтира ги и засяха наследената си земя с фуражни култури.

                 През това време Кочо Пиронков година след година напредваше в агрономическите науки. Но той остана верен и на първата си любов - театъра. Записа се като студент и във НАТФИЗ. Вярно,че не му оставаше време да гони момите. Но  реши на всяка цена  да сбъдне мечтата си - освен агроном, да бъде и артист на професионална сцена.

                    Късметът се усмихна на  Трошко Пиронков. Поканиха го да бъде поредният директор на завода, в който работеше. Млад, надежден, некомпрометиран и обичан от работниците, притежаваше всички качества  на добрия  ръководител. Предприятието още не беше приватизирано, та тия, дето дърпаха конците зад сцената, правеха всичко възможно да го докарат до фалит, а после да го продадат за един лев. Като дребен залък щяха да глътнат новото директорче. Занизаха се провалени договори, фиктивни търгове, саботажи на производството, рекламации. Вечер в ергенската си квартира Трошко сядаше на масата, наливаше си чаша уиски с лед и първите думи, които си казваше, бяха: ”Трошко, Трошко, тоя завод ще ти строши главата на тебе! Що ти трябваше на баир лозе?!” Работниците бяха благодарни на директора Пиронков, че въпреки всички препятствия, той вършеше чудеса и успяваше да върже плана и да осигури заплатите им. Но докога,  никой не можеше да каже. Млад, симпатичен и интелигентен, Трошко Пиронков беше вече известен в града. Около него като миризливи буболечки около лампа бръмчаха какви ли не миски, фото-моделки, манекенки и непреуспели красавици. Канеха го на банкети, коктейли, тържества по различни поводи, да участвува в журита на различни конкурси. Запознаваха го с необвързани създания от всички сфери. Сякаш целият град се беше наговорил да се грижи забъдещето семейно положение на тоя ерген.

                         При едно от тия светски събирания той се запозна с едно  красиво девойче. Беше само на двадесет години и се казваше Ралица - нежна блондинка с прекрасни пропорции и затова я бяха кръстили Барби. Одухотворена, жизнена , тя лесно завладяваше  вниманието на  мъжете. Всички я харесваха. Хареса я и господин директорът. Нещо повече - покани я два пъти на танц, въпреки че и двата му крака бяха леви. Той избра най-лесните и бавни танци. Приплъзваше се ту наляво, ту надясно, поклащаше чувствено таза, а от кръста нагоре бе сграбчил партньорката си и ù дишаше страстно в  ухото. Говореше ù колко прекрасна е тя и как е  мечтал за тоя незабравим танц с нея.Така правеше господин Трошко Пиронков,а Барби се червеше и свеждаше сини очи надолу.Няма какво повече да  го усуквам.Директорът се влюби като гимназист и започна денем да мечтае за блондинката,а нощем да я сънува.Един почивен ден я метна на колата си и отпраши към Пръдлевци.

                                        Боцко и Ваца не бяха очаровани от избора на  инженера.

-  Много тантела марка е това момиче бе,сине!.За кърска работа дума да не става.Поне бива ли я в готвенето и шетането? Дано успее да ти роди и отгледа  едно дете.Но щом си я харесал, твоя  работа!Най-важното е да сте щастливи заедно!

                                      Ралица  се напъваше да прави добро впечатление пред родителите на  нейния Трош.. Беше се изтупала с парцалки по последна мода.Лилава рокля с ефектно изрязан гръб  на Джон Роха, лилави маркови обувки на Replay  Camrym, дамска чанта PRADA  и сребърно колие на AZUNI. Но скоро усети,че външността й не възпроизведе желаното от нея впечатление.Боцко Пиронков, който си падаше по по-закръглените рубенсови форми си мислеше:”Сине,сине, какво си харесал на това бозаво джезве с кокали.Ребрата й се четат през сиджимките на  роклята.Жена като я хванеш, не ти ли напълни шепите, не е жена.Ти ще го осъзнаеш,но ще бъде късно...”А  мама Ваца пък си мислеше:”Момиче,момиче,тия свенливи усмивки, тия очета, приведени надолу,и това мяукане с тънко гласче  са все  номерата  на жена, която се цели безпогрешно в  жива мишена.Знам ги аз твойте номера-ти мене не можеш  да омотаеш. Бомба със закъснител си ,момичето ми, бомба-а-а-а.! Да му мисли моят Трошко.”

                    Подготвиха се  Боцко и Ваца и след няколко месеца  младите сключиха брак.Сватанаците и те поеха половината  разноски..Сватбеното тържество се състоя в най-представителния ресторант на областния град.Булката беше неотразима в сватбената си рокля закупена специално от италианска модна колекция. Булото,аксесоарите-всичко говореше за разкош и пари.Младоженикът и той не ù отстъпваше по гиздавост.Беше се издокарал във тъмен фрак и панталон, със стоманено-перлена жилетка и  вратовръзка от същата материя.Дрехите му прилягаха чудесно и подчертаваха  мъжката  хубост.Сватбата беше една от най-големите сватби вдигани във тоя град.Стекоха се хиляди гости от къде ли не.Имаше и представители на пресата и светските хроники.Но всяко чудо за три дни-мина и замина...  Въпреки  врънканията на булката, поради служебната заетост на младоженика не стигнаха до сватбено пътешествие.С помощта на двете фамилии  и спестяванията на Трошко младите си закупиха нов апартамент и започнаха да го обзавеждат.Ралица започна работа в  една съдебна кантора и животът им отначало вървеше по мед и масло.

                          Но много скоро инженер Пиронков установи,че неговата съпруга беше скарана с домакинския труд,а интелектът й се простираше само до разкрасяващите козметични средства и модните женски парцалки.Трошко си купи готварска книга и започна да готви.Оказа се,че е скрит талант.Научи се да готви прекрасно. Поради липса на много време вечер.след работа той повечето печеше на скара или на фурна.Не смееше да хвърли упрек към красивата си женичка,тъй като все още беше лудо влюбен в нея.Ухаеща на младост и на френски парфюм тя сядаше до сложената маса и си похапваше сладко.Напразно Трошко се напъваше да открие какви са интересите на Барби.та да поведе подходящ разговор с нея.Тя беше силно изявен, типичен представител на нежния пол и не й подхождаше да говорят за техника и коли.Бизнес и финанси пък ù бяха призрачни като лондонска мъгла.А представите ù за спорта се свързваха с обикаляне по магазините и креватна  гимнастика.Оставаше да избере изкуствата ,философията,свързана в частност  с паранормалните явления,метафизиката и теософията,историята,географията ,бит и човешки взаимоотношения...Но горкият човечец бе фатално съкрушен и обезверен когато откри,че неговата половинка беше лишена от елементарни познания. Когато се опита да говори за български поети и писатели и реши да започне от Ботев и Вазов,Ралица като го прегърна и долепи буза до неговата каза:

- Трош,за тия двамата май нищо не си спомням.Подсети ме,де!Единственото,което е останало в  главицата ми е,че Ботев беше написал повестта „Немили,клети,недраги” и посмъртно бяха му я издали...

                          По-нататък се разбра,че нежната му съпруга не се интересува и от музика,въпреки че три години беше вземала уроци по китара.А познанията ù в сферата на художественото изкуство  бяха твърде наляво от нулата по числовата ос.Следващата тема,която Трошкоподхвана деликатно, беше философията.Стараеше се разговорът им да бъде непринуден,но задоволителен.

- Те тия ,философите, до един  имат да плащат на Михаля, душко.За такива баба казваше,че са ударени в главата с мокър пещемал или че дъската им хлопа.Бях чувала за един Кан.Май беше англичанин.

- Кант,миличко, Кант.И не е англичанин,а е прусак.Баща му е преселник от Шотландия.Но нека не забравяме,че освен западноевропейски и ние си имаме своите философи.И тяхният брой е чувствителен.Ще те подсетя малко.Единият от тях е виден политик.

- Да не е госпожа Нора Ананиева?! -възкликна Барби.

- Не,душице,не!Желю Желев е.Той даже и книга написа  -„Фашизмът”,която беше преведена на десет езика.Друг философ е Петър Дънов.

- Тоя вече го знам,миличко!Нали той каза:”Нека да дойдат танковете!”

- Не,сладинко!Той е Петър Младенов.А Петър Дънов е окултен философ,учителят на Всемирното бяло братство.Какво ще кажеш,сладкишче?Интересуваш ли се от история?

-Трош,не обичам да се ровя в миналото.За какво ми е да го обсъждам?!Просто било каквото било...Да знаеш и географията не ми е слабост.Предпочитам да обикалям света,вместо да го опознавам от книгите.И хайде,стига сме бистрили науките,щото мозъчният ми менискус се претовари и може да се скъса.

                              Единственият интерес на Ралица беше модата.Тя се интересуваше от  всички модни списания  в чужбина и у нас.Търсеше информация за тях,купуваше ги.Знаеше имената на най-известните бутици и на най-изявените дизайнери по света и у нас.Следеше модните тенденции   на всеки сезон и помнеше имената на най-печелившите манекенки.Интересите й се простираха и в сферите на козметиката и парфюмерията,модните аксесоари ,дрехите и обувките и бижутерията.В това Трошко Пиронков не виждаше нищо нередно.Само че той беше на светлинни години далеч от нейните интереси.Тяхната семейна връзка придоби затихващи функции.Само няколко месеца след сватбата Барби забременя и  започна все повече да наедрява и да се разтяга от кръста надолу и отпред и отзад.Ставаше ù все по-неудобно да се движи по улиците и да среща погледи изразяващи какво ли не.Спря да обикаля магазините и все по-често си вземаше дълги болнични.Накрая реши да се оттегли за месец в Пръдлевци.

                       Кочо Пиронков най-после се дипломира като агроном и актьор.Беше толкова щастлив,че ако можеше да лети, би хвръкнал.Прибра се в Пръдлевци и като застана пред Боцко и Ваца,  извади от кожената си чанта двете дипломи и усмихнат ги подаде на баща си:

-Е,тате, аз удържах на думата си. Пред теб стои един дипломиран агроном,от който имаш нужда.Ето,това е агрономската ми диплома,а другата е осъществената моя мечта да играя  един ден на професионална  сцена.Завърших и актьорско майсторство и съм професионален артист.Не ми беше никак лесно през тия години, но успях!

-Ваце,я прибягай до кухнята да приготвиш вечерята и да ни нахраниш.Сипи ни и по една ракийка.Пък ние с Кочо ще си поговорим двамата по някои важни въпроси.-обърна се към жена си Боцко –Ами да поседнем,сине!

                                     Седнаха двамата .Старият беше много развълнуван.Очите му грейнали милваха възмъжалия си син.Вълнението го беше стиснало за гърлото и се опитваше да изтръгне даже и сълзи от него.Той преглътна трудно,но започна:

- Нямаш представа колко щастлив ме направи с тия две дипломи.Нека си жив и здрав,че да ти донесат много професионални успехи и пари.Но...и аз не съм седял със скръстени ръце.С майка ти здравата се потрудихме.Ти когато си идваше през ваканциите виждаше някои неща,но не всичко.Не знаеш например,че съм взел под аренда сто декара хубава плодородна земя и съм я посял.Обещаха да ми продадат много изгодно още четиридесет декара и тука до месец сделката ще я осъществя.Освен това  имаме вече тридесет млечни крави.Подготвяме документите за европейски субсидии по мярка 123 за бъдещата ни мандра.Брат ти Трошко ми помага,момчето,не мога да се оплача.Ама сега и ти ще се включиш и няма да ни е толкова трудно,сине..Разделил съм по съдебен път двора между теб и бате ти.Той не иска земя,но пожела старата къща.Оставих му я и му преписах и 400 квадрата земя около нея.За тебе е вторият етаж на новата къща и три декара земя.

Така съм ви поделил ,а моята част като си тръгнем с Ваца от тая земя поделете както намерите за добре.

-За всичко много ти благодаря ,тате!От земята дето си ми я преписал, ще направя образцова градина.Кой от къде мине, да ù се чуди Половината ще бъде зеленчукова,половината-плодова.Още утре ще обходим нивите и ще разгледаме фермата с теб.Обещавам ти!

                                     Когато блондинката Барби пристигна от града и се настани в  къщата на Трошко, беше края на април.Сутрин като отвореше широко прозореца  Ралица виждаше първо прекрасната градина на девера си Кочо.Най-близо бяха зеленчуците.Как  изглеждаха само те!Как изглеждаха! Спанака,лапада,киселеца,репичките,лука,чесъна.Всички бяха аранжирани прекрасно,свежи,зелени,сочни.Но най-съблазнителни бяха марулите.Едри,къдрави,с набъбнали от сокове листа,сякаш я подканяха:”Ела и ни откъсни!”Младата жена обожаваше марулите.Обичаше да си ги хапва листо по листо потопени в смес от оцет,олио и сол.Или нарязани заедно със зелен лук и репички на превъзходна салата.Когато Ваца и Кочо разбраха това всеки ден късаха за нея марули.

-Ще взема да запиша бебето си ако е момче-Марулчо,ако е момиче-Марулка.Толкова много маруля изяде,че напълно заслужи името си.-казваше често Барби,но всички мислеха,че се шегува.

                                         През септември  тя роди момиче.Записа го Марулка .Никой не очакваше,че шегата й ще се превърне в истина. Ваца три нощи не успя да мигне от яд.Да се роди първо внуче и тя толкова много да се надява,че ще носи нейното име или поне някоя буквичка от него.А това русо и коварно създание  дето омота главата на кроткото й момче, да  даде такова смахнато име на горкото детенце.

                                             Когато малката навърши една годинка баба ù Ваца я взе да я гледа на село,а мама  започна рабита пак в адвокатската кантора. Но заводът на Трошко Пиронков най-после фалира с гръм и трясък.Директорът се оказа в невъзможност да осигурява повече  заплатите на работниците. Обявиха го на търг и го продадоха за смешна сума.Целият персонал барабар с директора бяха уволнени За няколко дена инженер Пиронков се превърна от  значителна фигура  в структурата на града в една от най-незначителните фигури наредени на опашката на трудовата борса.Но и тук нищо свястно не можаха да му предложат.Разходките до бутиците и моловете на красивата Барби секнаха.Настъпиха мрачни времена.Връзката  в семейството отдавна се крепеше на икономически интереси  и на детето.Но необичащата физически труд Ралица не можеше да се справя сама с отглеждането на Марулка и затова я даде на свекърва си.

                                          В кантората често се появяваха клиенти,които бяха известни с тлъстите си банкови сметки,луксозните си коли и показния стандарт на живота си.Когато Трошко беше директор Барби се стараеше да не ги забелязва,но сега вече беше друго.След раждането на Марулка тя стана по-женствена и още по-красива.Един ден, докато очакваше адвоката си, един клиент за когото беше чувала примамливи неща  я заговори.Беше як мъжага,вероятно в четвъртото десетилетие, елегантно облечен с двуредо палто,малко под коляното с права офицерска яка.Под него се виждаше бял ангорски пуловер с висока шал- яка.Разговорът им беше кратък за споразумения от всякакъв характер и достатъчно дълъг за припламване на обещаващи искри.Новият ù познат се казваше Ицо.Покани я на ресторант, защото мислил, че срещата им не е случайна. На нея пристигна с автомобил, който беше нова версия на Рено-клио с пет врати и всички екстри. В тая  вечер остана  загадка какво си казаха хубавата Барби и видимо забогателия мъж .Вечеряха извън града в едно заведение  с тихи сепарета.Тоя мъж нямаше равен на себе си.За няколко часа  успя да изтиска цялата информация за нещастния живот на младата жена.Тя през сълзи му довери след третото уиски,че съпругът й е един неудачник,който вече е без работа.На всичкото отгоре почти не говори с нея,не ù обръща никакво внимание и обстановката е нетърпима.Макар и инженер,той е чисто и просто един недодялан селянин.Ицо извади една кърпичка и нежно се зае да изтрива размазания грим на дамата.После насърчително я пошляпваше по ръката и ù обещаваше,че е готов на всичко за такова неземно създание.

                                            Само десет дни след това „създанието” изчезна безследно.Три денонощия Трошко не мигна .Три денонощия я очакваше тя да се завърне от някъде,но уви!Обяви я за безследно изчезнала в полицията.След още три дена получи писмо.Пишеше му:”Омръзна ми вече да преживявам такъв скапан живот.Без пари,без любов и без още много неща...Заминавам много далеч извън България.Не ме мисли,ще се справя и не съм сама.С друг мъж съм.Той ще ми даде това,което ти не можа.Грижи се за Марулка.Възпитай я добре.Дано поне тя да е щастлива.И не ме търси.Ще упълномощя адвокат за бракоразводното дело.Сбогом.”Писмото беше пуснато от европейска държава,но самата Барби беше с Ицо в Барбадос.Трошко съжаляваше единствено за момиченцето,че остава без майка.За себе си даже се радваше,че успя да се освободи от тая жена,която не беше неговия идеал.Той се разведе  след година и половина,продаде апартамента и се завърна в Пръдлевци да помага на старите си родители и да се грижи за дъщеря си.

                                    Mинаха години.Много вода изтече в Пръдлевци.Фамилията Пиронкови с обединени усилия  сериозно напредна  в животновъдния  бранш.Синовете построиха още една ферма за 50 крави.Тя беше последна дума на техниката.Целият производствен процес беше  автоматизиран.Гледаха и двадесет биволици.Мандрата,която построиха беше за преработка на 2500 литра мляко всеки ден. В  нея  разкриха шест нови работни места.Инженер Пиронков поддържаше цялата техника на полето,във фермите и мандрата.Брат му се грижеше за фуражните посеви,за зеленчуците и овошките и два декара лозе.Боцко и Ваца хранеха,чистеха,разхождаха и дояха кравите и биволиците.Трима младежа от Пиронковия род им помагаха.

                                      Кочо Пиронков създаде с много жар самодеен драматичен театър към местното читалище „Кандило”Беше режисьор и актьор едновременно.Кипеше от енергия.Денем обикаляше нивите и двете си градини,а вечер тичаше в читалището на репетиции.Първата постановка беше комедията „Симфония за   голямата, топла обувка на мераклията”.Пиесата  написа  млада и талантлива  авторка,учителка по литература в основното училище,   Пеперудка Мустакова.Няма да ви разправям за блестящия успех на постановката и несекващите овации, за ласкавите рецензии на критиката  и за безбройните покани за гостуване по градове и села.Кочо водеше навсякъде младичката и гиздава даскаличка, за да споделя  аплодисментите на публиката и да изживее радостната тръпка от авторството..И за да не бъда  обстоятелствена, ще ви кажа,че Купидон със стрелите така жестоко порази в сърцето Кочо,че той поиска ръката на момичето и всичко завърши със  Менделсоновия марш.

                               О-о-о-о-о,какво виждат очите ми?! Прозявки ли са това? Приказката ви се видя малко дългичка?Ще има да вземате! На Шехерезада са още по-дълги от моите, а и до днес ги четете като романи.Муца Раздувката не е сладкодумка ли или й отстъпва по красноречие,Хайде де!Сега предлагам да се поразходите малко, да пийнете нещо освежително, да  наплискате очи със  студена водица , да ме благословите,според  както ви дойде отвътре и  пак да ме намерите.Тогава ще продължа по-нататък приказката.

                             Следва  втора      част

Нашата героиня Марулка  завърши гимназия в областния град.Тя израстна красива като пролетен цвят. Имаше тюркоазените очи на Ралица, но беше с кестеняви коси.Висока,стройна като баща си, с ослепителн зъби и чаровна усмивка. Косите й не бяха рязани  от рождение и плитките й порастнаха дълги почти до пети.Като я гледаше такава красавица, Трошко се страхуваше да не направи  щуротията  на майка си.Той все повече се оплиташе  в тая  параноя и  започна да ограничава момичето. Не го пускаше само почти никъде.Трябваше непремено да има със себе си телохранител.Такава роля изпълняваха  баба Ваца и дядо Боцко когато баща й отсъствуваше.Това натъжаваше  Марулка.Не че нямаше с какво да се занимава когато е  сама в къщи.Беше започнала да се подготвя за кандидат-студентските изпити. Всички в рода на  Пиронковите настояваха  да се насочи към зоо-инженерството.Липсваше им такъв специалист.Но Марулка си имаше своята тайна мечта.Тя жадуваше да срещне любовта, да я изживее и да се задоми.Какво пък!Съвсем естествени желания за едно младо момиче на 19 години.Само че ако ги  споделеше с баща си,той едва ли би я разбрал.Амбициозният инженер и бивш директор Трошко Пиронков се стягаше да докаже на света, че и без оная фръцла Ралица, дето от време на време мътеше ума на дъщеря му със лигавите си писма, той е отгледал и възпитал истински интелектуален шедьовър.В представите си  виждаше вече зооинженер Марулка Пиронкова как се разхожда между кравите и биволиците.

                                        Пеперудка Мустакова-Пиронкова  дойде да вземе момичето и да го заведе в читалищния салон. Нейният Кочо имаше тая вечер премиера на пиесата на съвременния български комедиограф  Дунко Мамалигов-„Покер за трима пияни арахангели”.За режисьор беше поканен  колега  на Кочо,талантлив и,много нашумял за момента . Казваше се Зигфрид  Спанашки.Щеше да остане няколко дена да погостува на приятеля си, да се порадва на селската идилия и да пийне натурално биволско мляко.Той не беше женен,но въпреки всичко държеше много на външния си вид.Природата му беше дала висок бой, широки рамене, дълги бедра и малко дупе.Имаше зелени очи на магьосник и леко мургаво лице.Беше с вид на  бохем,но всъщност проявяваше умереност и даже бих казала,че е романтик.Марулка се беше барнала до най-тънката подробност. А и с тия две тежки плитки до глезен изглеждаше прекрасно.Малката зала  се пукаше по шевовете.Имаше зрители от околните села и от областния град.Представлението беше истински балсам за духа.Толкова  смях пожъна,че бельото на много от зрителите беше подмокрено.А да не говорим за хълцанията,хлипанията и мокрите кърпички .Когато завесата се затвори ,публиката половин час аплодира артистите, режисьорът и автора.и ги засипа с цветя от градините на Пръдлевци.

                                     Цялата театрална трупа начело с директора  Кочо Пиронков и останалите членове на фамилия Пиронкови  заседнаха в местната механа.Зигфрид Спанашки беше сащисан от невинността и красотата на племеницата на Кочо.Когато подпийналите актьори извиха буйно и весело хоро той се премести до девойчето и се запозна със него.Прояви максимално старание да изглежда добре в очите на Марулка и когато научи името й,  видя пръста на Провидението в това.Нейното зеленчуково име и неговата зеленчукова фамилия  си допадаха като дупе и гащи и това не беше никак случайно.Интуицията подсказа на тоя интелигент,че нещо много важно,нещо съществено се беше случило.То щеше да промени съдбовно живота му и да го направи по-щастлив.Цял час преди да затвори очи върху меките Пеперудкини възглавници,Зигфрид мисли за Марулка и усещаше как едно ново,непознато чувство го гъделичка отвътре и като зряла ябълка гризе ергенската му душица.

                              На сутринта  се събуди и реши да се разтъпче из двора.Пеперудка беше на училище, Кочо и той беше отпрашил някъде. Старите работеха във фермите, при кравите.Той обиколи голямата и нова къща и видя зад нея приказна градина.Имаше прекрасни овощни дървета и много зеленчуци.А насреща  се появи друга къща, по-малка и по-стара,но добре подържана.На прозореца стоеше Марулка. Зигфрид се приближи  и й махна  с ръка за поздрав.После коленичи и с театрален маниер издекламира:”Марулке мила,украси стената с твойте коси.По тях за миг  да се кача,да те прегръщам и теша.”Марулка спусна двете си дълги плитки превзето и двамата се разсмяха.Започна едно сладко и дълго бъбрене между двете влюбени душици.Те бързаха да се изприкажат,да споделят какво ли не от живота си.Това беше най-великолепният миг.Прехласнати един във друг,те забравиха къде се намират и колко време беше изтекло.Марулка не усети кога в стаята й влезе Трошко.Погледът му се насочи към непознатото момче,като светкавица проряза пространството между двамата , инженерния му мозък за миг обработи цялата информация и вече имаше готови решения.

- Марулке,трябваш ми!Извини се на новия си приятел,но трябва да поговорим с теб двамата веднага.

                                Стараеше се да  изглежда спокоен и весел.

- Надявам се, че ще продължим интересния си разговор.Засега довиждане!-каза Зигфрид със съжаление,тръгвайки си.

- Имам за теб страхотна новина,миличка! Свързах  се с един мой стар приятел и той те записа в кандидатстудентски курс по  биология.в университета. Аз зная, че ти съвестно се подготвяш, но ще бъде много добре да прибавиш и нови академични знания към твоите.Пък и няма да е зле да смениш малко обстановката, да се адаптираш към средата. Ще бъдеш гост на семейството му.И той има една дъщеря, вече студентка.Тръгваме още днес.Аз ще те съпроводя до там,за да не скучаеш по пътя.

                                   Това прозвуча за Марулка като траурен марш,като обява за свършека на света,като упокойна молитва.Тя трябваше да се чуе със Зигфрид още веднъж,но как и кога?!

- Стягай си багажа,тръгваме.Аз ще погледна набързо колата и през това време ти да си готова.За около два часа сме в София.Ще обядваме там.

                                     Когато на следващото утро Зигфрид застана  под прозореца на своята избраница и отново  коленичейки задекламира с ясен глас:”Марулке мила,украси стената с твоите коси...”изведнъж се показа баба Ваца.

- Що клечиш бре,сине?! Да не си се нещо хецнал у кръста? Каква ти е внучката ми, че да ти украсява с плитки стената,бре?!Слушай сега, пиленцето хвръкна и недей се повече пристъргва наоколо.Върви си гледай театъра и не я мисли повече нашата Марулка.Земи си една артистка за булка,че да сте си лика-прилика.”

                                         Тя трясна така силно прозореца,че едва не счупи стъклото му.Много тъжен и отчаян Зигфрид  напусна Пръдлевци.

                                         Точно след една цяла година завършилата първи курс по зоо-инженерство Марулка Пиронкова се завърна  през лятото в село.Точно тогава имаше най-много работа.Жънеха нивите,беряха зеленчуците,сбираха плодовете от дърветата,косяха ливади.Параноята на  Трошко да пази Марулка беше малко отшумяла.И  точно тогава чичо й Кочо пак поставяше на сцена една нова пиесаБеше се увлякъл по театъра на абсурда и постави пиесата”Скандален реквием за  овцата Доли”.Тъй като това беше  съвсем различно от досега играните пиеси, поканиха много гости от гилдията.Когато Марулка видя Зигфрид усети пулса си във всяка клетка.Стана й изведнъж мъчно и  очите й плувнаха в сълзи.Но след това изведнъж ударите на сърцето й станаха по- ритмични и по кръвта й потече едно сладко спокойствие към  всички части на тялото й.Обзе я някакво лудо щастие.Той се спря пред нея да я поздрави.Тя се усмихна през сълзи и му каза с пресъхнали устни и треперещ глас:”Искаш ли да ме целунеш Зиг?Ако искаш,направи го!Аз го искам!”Зигфрид усети ,че беше чакал точно тоя миг през изминалата дълга година.Той спонтанно я прегърна и я целуна.Вкусът на устните й беше неописуем.Не му се щеше да откъсне неговите от тях.Когато го направи, тя се сгуши в него и прошепна:”Да се махаме оттук!”Прегърнати напуснаха залата и се упътиха към полето извън село.Намериха една купа от прясно окосено сено и легнаха върху нея също като Боцко и Ваца.

                             На сватбата  на Марулка и Зигфрид  имаше много гости. Роднини и от двата рода, съседи, бизнес-партньори, колеги, артисти...Голямата изненада беше Ралица.Тя не идваше от Барбадос.Връзката й с оня Ицо се оказа кьор-фишек.Прехвърли се в Англия и там си направи малък бутик.Дрехите й се оказаха много предпочитани от английските дами.Ралица си нае шивачки и разкри ателие към бутика.Бизнесът й процъфтяваше,но в любовта не й вървеше.Преживя няколко последователни разочарования и постоянно си мислеше за Трошко и Марулка.След като най-после набра смелост написа писмо на момиченцето си.Когато получи отговора радостта и нямаше граници.Пишеха си вече.Тя намери дъщеря си.Животът й изведнъж доби смисъл,а това се отрази и на работата й.И ето я сега тук,на сватбата на порастналото си момиченце.Всички погледи бяха насочени към нея когато седна до кръстника.По-старите от гостите,които я знаеха шепнеха на по-младите:”Това е майката на Марулка!”Ралица изглеждаше много добре.Тя все още беше една млада жена.Косата й имаше кестеняв цвят и беше много модерно подстригана.Роклята й  в синьо-зелен цвят , отразяваше последния писък на модните тенденции.Аксесоарите бяха безупречно подбрани.Когато я видя за пръв път след много години и я чу да говори, Трошко осъзна,че оная,старата Ралица вече я нямаше.Беше си отишла завинаги.На масата в ресторанта той седна до друга Ралица..Учуди се,че от гнева му към нея и от обидата не беше останало нищо.Сега тя  се държеше мило. Беше интелигентна,възпитана,непринудена.Разказа му почти всичко за себе си.Той я слушаше с внимание,без да я прекъсва.

-Това съм аз,Трош.Преуспяла,но самотна,все още много жизнена,но тъжна.Имам пари,признание,но нямам любов.Осъзнала съм отдавна грешката си,но миналото не мога да върна...Радвам се,че поне нашата дъщеря е щастлива.Да пием за здравето на младоженците!”

                               Откритата й  горчивина го завладя.Стана му мъчно....Все пак тя беше майка на детето му.Ако знаеше ,че  ще преживее всичко това,той би я спрял на всяка цена...Може би така е трябвало да се случи,за да помъдрее.Кой знае...

                                Подаръкът и за младите беше много оригинален,Подари им екскурзия в няколко държави на западна Европа.В маршрута беше включена Англия.Там те щяха да й гостуват.Трошко им даде ключове за чисто нов автомобил,който ги чакаше в неговия гараж.Късно вечерта Боцко и Ваца се отбиха при него да поговорят.Ваца замислено каза:

-Трошко,никога не съм предполагала,че от онова лекомислено момиче ще израстне такава мъдра и прекрасна жена..Говоря за бившата ти съпруга...

-И аз,майко,и аз...

-Ти май още си я харесваш,сине?

-Много повече я харесвам от преди,мамо.Трябваше да я видя,за да го разбера.

Стягайте трапезата,а аз отивам да си доведа булката!

                                     И  Трошко изхвръкна през вратата...Ралица за втори път каза на Трошко”да” и му се закле във вярност.Тоя път завинаги.

                                       Сега често ходя на гости в Пръдлевци.Фамилията Пиронкови е щастлива.Ралоца си разкри модно ателие и бутик в града.Много търсен и уважаван дизайнер е.Когато имат свободно време двете със Пеперудка помагат във фермите и мандрата.Марулка още не е завършила,но и това ще стане.Тя има момченце.Кръстиха го на Трошко-Теодор.Всички в Пръдлевци го гледат и му се радват.Ей тия зъбки на ръката ми са от него!.Да е жив и здрав!И вие да сте ми живи и здрави,че дочакахте края на приказката.

-