9 июн. 2005 г., 07:30

Маската 

  Проза
1523 0 2
7 мин за четене
Когато ми даде рисунката онемях. Обикновен лист формат А4, пастелни моливи, при това не най-добро производство, но портретът ми.
Това трябваше да бъда аз, ако на Сатурн имаше живот, живеех там и ме вдъхновяваха стотици, а не една луна. Нещо, неуловимо емоционално, достигащо до болезненост, а болезнеността в почти визуално духовно витание струеше от рисунката. Трептеше по пръстите ми, превръщаше ги в струни и образите преминаваха в мелодия, а тя къртеше костите ми. Взирах се в своето астрално лице, в своя невъзможен образ и отражението на това, което не съм бил достатъчно чист да мечтая. Аз като отрицанието, че съществувам. Аз в истинското съществуване, а в същото време то е пастели на един одърпан, много стар уличен художник, вероятно алкохолик и при всички случаи бездномник. Какво имаше във вълшебната му ръка! Този не държеше пастелни моливи, а Мойсеев жезъл. Сигурно съм стоял застинал и впечатлен минута или две. Безкрайно дълго за разглеждане на рисунка, направена с няколко замаха, н ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Кръстев Все права защищены

Предложения
: ??:??