МАТЕРИАЛЪТ
Писателят е седнал сред мъжете от селото в кръчмата. Той отпива от бирата си и слуша разговора им. В главата му се върти нова идея за разказ, но не може да се съсредоточи - селяните говорят високо и му пречат. Не можеше да им се сърди, сам беше отишъл при тях. Трябваше да ги приеме такива, каквито са или да стане и да се отдалечи. Говореше най-възрастният от тях:
- Няма го вече старият материал, приятели. Каква бира пиехме преди. Това бира ли е? Няма никакъв вкус. Уж различни марки, а пък пийнеш ли, няма никаква разлика.
- Прав си, бай Найдене, всичкото идва от материала. Нали гледам аз какви тухли произвеждаме във фабриката. Никаква трайност. Защото нито пещите пекат както трябва, нито глината с която работим е свястна. А какви тухли правехме преди.
- То и при нас е така - намеси се и друг от селяните. - Платовете, дето ни карат в шивачницата, са абсолютни ментета, разнищват се. А искат от нас качествена работа.
И друг селянин се оплака, че в мебелната фабрика идвал само су ...