МАЗЕ
Не се намирам. Това говореше непрекъснато. Говореше го наум, само устните му нашепваха нещо.
Преди обед в мазето влизаше хубава светлина. Като паяжина беше – светлинките си играеха с прашинки, тук-таме комар, муха. Тихо. А той шумеше.
- Тук трябва да е! – убеди се, като видя най-сетне онзи стар олющен сандък.
Отвори го. Надигна се прах. Вътре - книги.
- Аз написах три книги – подсети се. – Значи поне една от тях ще е моя. Всъщност целият тираж трябва да е тук. Кой днеска чете книги?
Започна да рови. Маркс, две книги на Енгелс, три на Умберто Еко и една на Кисинджър, има и червеничка на Горбачов. Защо ли съм ги сложил тези заедно, запита се. На горния рафт стояха, разхвърляни, мисли на много по-други хора, събрани в страници... Религии разни. Обичаше да чете, така – неподредено, ама този хаос вече ставаше житейски. Трябваше да намери нещо конкретно в този безпорядък.
Умори се. Кихна. Мазето е широко. Погледна нагоре. Там имаше теч, боязливи петна бяха излезли върху кората на мазилк ...