Свивам се отново в леглото завита
с мечо в ръка, готова да пиша.
Мечо единствен само ме разбира,
но разбира ли ме той... май само си измислям.
Доволна от последните мигове на вечерта,
изпадам в спомени-мечти до сутринта.
Ти радваш ме, разнообразяваш рутината,
с една усмивка гониш тъмнината,
заседнала в душата ми
като мъртъв гълъб на пътя във прахта.
Не зная заслужавам ли твойта топлина,
не зная чувстваш ли това, което и аз... ...