...наричам го моята мечта,мъжът когото никога повече няма да имам,и когото изгубих преди години заради глупостта си!

Запознахме се на морския залив.Отначало не му обърнах внимание,защото не беше най-красивия мъж,който съм виждала,но в него имаше нещо,което ме влудявяше.Беше боксьор!Силата и респекта които излъчваше ме караха да се чуствам в безопасност щом е наоколо. Никога няма да забравя първия ни танц,там на плажа,в нощта преди да си тръгна.Беше на някакво глупаво парти,на което дори не исках да ходя.Рано сутринта заминах за родния си град,той също се прибра в своя.Прибирайки се,започнах да плача.Когато към 03:00 сутринта допивах третата  чаша вино телефонът извъня.Беше той!Сърцето ми заби силно,ръцете ми се разтрепериха,тогава разбрах,че съм влюбена.Говорихме до сутринта,и така няколко нощи под ред,докато той шеговито не подметна,че трябва да отида да работя в неговия град.Съгласих се и аз уж на шега,но след месец заминах наистина.Пристигнах на гарата,а той ме чакаше!Щях да живея у тях.Тръгнахме,и след пет минути се озовахме пред една порутена къщурка,на прозорците вместо стъкла имаше найлон,а за врати да не говорим изобщо.

-Това е моя дом!-промълви той,а в очите му се четеше срам.

Не ми пречеше да живея там,въпреки че бях от много богато семейство.Та нали бях с него.Неможех да повярвам,мечтата ми се беше сбъднала.Заминах месец,два по-късно да работя в друг град,на морето,та нали там давали повече пари,но преди да замина го помолих да напише на лист за какво мечтае и да ми го даде.Още първата нощ отворих листа.Очаквах,че е написал нещо за нас,но там пишеше ,,Цигулка,,Не можех да се побера в кожата си...

-Не бива да го оставям да мисли за тази глупава цигулка!-помислих си.Позвъних му и казах,че искам да е до мен,ден по скоро.След седмица той дойде,но не беше същия човек!Идеята за цигулката се беше настанила дълбоко в мислите му.Аз работех от сутрин до вечер,а той не правеше нищо.Когато исках от него мъжко внимание,получавах по някой разказ за цигулар или пък се ядосваше и излизаше на вън.Една нощ го помолих да пием вино и той веднага се съгласи.Бях на седмото небе!

-Ще ми дадеш ли малко пари?-помоли ме.-похарчих тези които ми даде за билет,ще ходя на концерт.

Дори да не бях щастлива от този факт си замълчах и му казах да вземе от портфейла ми.Когато той го отвори,от там изпадна стара снимка с бившия ми приятел,дори не знаех че е там.Тогава изражението му се смени,но не както обикновено.Никога не го бях виждала такъв.Скъса снимката на десетки парчета и започна да събира малкото си багаж.

-Спри,какво правиш!-извиках уплашено аз.-Нека ти обясня!

-Неискам,тръгвам си!-отсече той с най-грубия си глас.Почуствах такава безпомощност,сякаш света се срина под краката ми.Опитах да го прегърна,а той ме бутна и започна да ме души,изпотроши всичко наоколо,когато най накрая ми удари шамар,спря.Големите му кафеви очи се напълниха със сълзи,клекна до мен и ме прегърна толкова силно,че дори за миг забравих разразилата се по-рано буря.

Вината за тази снимка до толкова ме беше обзела,че след седмица събрах всичките си пари и му купих цигулка,а след месец му дадох още да се запише в музикалната академия.На есен той поиска да замина с него,но аз не отидох.Разделихме се за кратко,но липсата му ме убиваше,и реших да се преместя  при него,а и нали за любовта трябва да се правят жертви.(поне аз мислих това за жертва)Той обичаше да ми свири,а и да си призная харесваше ми,но това не ми беше достатъчно.Да се ,,бъхтят,,по цял ден и да живея с безработен цигулар не влизаше в плановете ми!Той се беше променил,вече нямаше време за нашите разходки,и желание да приготвя любимата ми торта,когато бях болна.Така след две годишно лутане във връзката ни,той ме напусна.Дори не направих опит да го върна.Да,липсваше ми много,но се бях изморила,а и се запознах с нов мъж,който ме караше да се чуствам като кралица.

Три години след края,той ми се обади!Работил на морето и учел в академията,все още.Предстоеше ми почивка и реших да отида,да се видим, вече нямах и мъж.Когато пристигнах в градчето,в което работеше му позвъних,но телефона беше изключен.Звънях цял ден,но той така и не го включи.Помислих си,че не иска да ме вижда и пак се сринах,както първия път,когато той поиска да си тръгне.Тогава осъзнах,че все още го обичам!През всички дни от престоя си там обикалях безцелно улиците и се молех да го видя,но от него нямаше и следа.Седмица след като се прибрах ми се обади и ми обясни,че просто напуснал работа за да има време да свири.Този път не му се ядосах,дори на бързо измислих някаква нескопосана лъжа,че в нашия град ще се проведе благотворителен концерт и ако желае може да свири там.Той с радост прие.Знаех,че идва заради мен!Дойде на следващия ден!Когато слезе от влака,краката ми се подкосиха.

В ръцете си държеше онази цигулка,която му бях купила,беше само с дрехите на гърба си,а от джоба му се подаваше стар телефон облепен с тиксо.Но това не ме интересуваше,исках него!

-Мисля да не участвам в концерта утре.-каза той усмихвайки се с най-прекрасната усмивка.-вместо това може да ти посвиря.А и между другото,станала си още по-красива от преди.

Едва се сдържах да не се разплача от щастие, мъжа в когото се влюбих се беше върнал.

Вечерта правихме любов, следващия ден прекарахме на верандата,той ми свиреше прекрасни мелодии,а аз се наслаждавах на мига.Не посмях да го попитам дали не иска да остане, в очите му се четеше,че има нова любов,музиката.Най-малкото,когато спомена че не е бил с жена след мен.На следващия ден просто си замина,както аз преди.И повече не го видях.

Днес живея в същия град.Омъжена съм от три години,срещнах съпруга си малко след онзи ден.Той е най добрия човек,когото познавам,имаме добри професии и много пари.

За ,,моя цигулар,, знам само,че живее в родния си град.Няма жена,работа и пари,но има мечта.

Вече и аз имам,имам я от онзи проклет юлски ден.Искам да го видя,и да го чуя как ми свири,поне още веднъж....