Мечта за песен
Ръкоплясканията в залата не стихваха! Завесата падна. Дейвис стоеше като вцепенен. Толкова пъти беше пял пред различна публика, но такова нещо досега не му се беше случвало. Тази вечер във въздуха се носеше нещо различно, нещо толкова и познато, и далечно, нещо носталгично... От своите сътрудници знаеше, че голяма част от билетите са продадени на българите, живеещи в страната. Това го радваше, но и малко го притесняваше. Как щяха да приемат неговите песни? Тези хора бяха напуснали родината си по различни причини – някои търсеха работа и препитание тук, в Канада, като се надяваха да се върнат след време при своите близки; други живееха от десетилетия в тази страна, където някога бяха дошли техните баби и дядовци.
А ръкоплясканията в залата не стихваха! Дейвис си пое дълбоко дъх и със сияещо лице излезе отново на сцената. Всички бяха станали на крака и го приветстваха. Беше нещо невероятно! Взе отново микрофона - вече не се притесняваше, защото знаеше, че няма да разочаров ...