Момиче с леко русолява коса вървеше по тънката пътечка към плажа. Бялата й ленена рокля леко се развяваше зад нея, повяна от топлия въздух, идващ откъм синята равнина, простираща се на няколко крачки. Тихият ромон на водата и лекият полъх на вятъра събуждаше приятни емоции и спомени.
Тя спря за момент, за да свали от краката си сандалите и да ги хване в незаетата от листчета ръка. Погледна към слънцето, клонящо към залез, и се усмихна на себе си. Сините й очи отразяваха светлината на последните лъчи от още един летен ден. Това бе нейният момент - сама със своите мисли и чувства.
Отново поднови разходката си, устремена към вълните, леко полюшващи зелени водорасли и тук там някоя медуза, която тя прескачаше през смях. Доставяше й голямо удоволствие да върви по мокрия пясък и да чувства вълните, докосващи нежно стъпалата й. Лекият вятър, целуващ сетивата й. Гаснещото слънце, окъпало тялото й.
Все още се виждаха хора по пясъка. Някои, използващи последните минути на деня, за да се потопят ...