Чаршафите прошумоляха като пролетна трева. Голото тяло на Магдалина се плъзна леко по тях. Червените й къдри пролазваха по съблазнителния овал на развълнуваната от ласките гръд. Стана, изпъвайки копринените чорапи по меките бели бедра. Нахлузи късата черна рокля, някак по навик, за да не е съвсем гола. Оправяйки немирните къдри, напипа медальона на шията си. Примижа болезнено и излезе. Още усещаше по тялото си проучващите устни на поредния сладострастник. Искаше й се да се разбуди с чаша отрова, вместо кафе. Влезе в кафенето, в близост до квартирата си. Младият мъж зад бара я изгледа с проучващ поглед, сякаш я разсъблече. Магдалина се усмихна някак болно и посегна към чашата си. Загледа се в тъмната течност и промълви, сякаш на себе си:
- Като нощ е… Миг наслада, но стиска за гърлото.
Момчето само кимна с неразбиращ поглед. Бе погълнат от красотата й. Властно желание го обзе. Премина като бърз огън по вените му.
- Защо правиш кафе на хората ? - попита някак безумно тя.
- Да забравят за ...