... Поглеждам встрани. Защо го правя- нямам представа. Може би е рефлекс?! И в този момент на мисли съзирам Теб! Стоиш и ме гледаш. "Какво, не си ли виждал момиче"? - се питам наум. Но въпросът ми остава въздушен и безтегловен, като балон пуснат в небето. Май и отговор не очаквам?!
"Дразнещо е така да ме зяпа"- си мислех, докато същевременно настръхвах. От какво? Вятър не духа, дори и лек полъх няма. Струва ми се, че ми харесва това негово любопитство. Мога да го попитам какво интересно вижда в мен... Не, по-добре да изглеждам властна и недостъпна, ей така, за да го впечатля. О, Боже, ама той идва насам! Как ли изглеждам? Уф, нямам огледало, а и магазин няма наоколо, за да се огледам във витрините... Сякаш нещо заседна, ей тук, в гърлото ми. Притесни ли се? Колко тъпо изглеждам само. Вече е на има-няма метър от мен. Поглежда ме... Какви очи само. А устните му - плътни и някак топли изглеждат. Неволно захапвам устната си. Усмихва се. О, колко сладки тръпчинки. "Ей, диване - стига си го ...