17 апр. 2007 г., 18:45

Между времето 

  Проза
1364 0 0
2 мин за четене
Това е историята за един обикновен човек. Човек, принадлежащ на ерата на Динозаврите...
Той не беше най-умния, нито най-сръчният в племето. Беше обикновен ловец. Не се интересуваше какво има зад големите дървета в далечината, ловуваше само около пещерата, която принадлежеше на неговите хора. Но дори и най-невероятните истории могат да се случат на най-обикновенните хора.
Един ден, докато се разхождаше през малката долина пред пещерата му, дебнещ животните за най-лесната плячка, видя ярка светлина недалеч от него. Беше непозната и плашеща светлина, но в същото време беше най-красивото нещо, което бе виждал. Искаше му се да иде и да доведе другите хора от племето, но не можеше да надделее над това изгарящо чувство на любопитство. Никога досега не го бе изпитвал толкова силно. Той пристъпи до светлината, само на няколко крачки от нея и се пресегна неуверено. Не беше гореща, нито изглеждаше опасна, но нищо не пречеше да е предпазлив, все пак е непозната.
Огледа се и му направи впечатление, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Месечков Все права защищены

Предложения
: ??:??