“Смъртта е събличане на всичко, което не сме. Тайната на живота е да умреш преди смъртта и да разбереш, че смърт няма.” ( Екхарт Толе)
С разкопчана пазва нощта приласка скитащите. Ира погали, с все още мокра ръка, ослепелите от взиране в небето, братови очи. Томината глава клюмаше като увяхнала хризантема върху гърдите ù. Докато тревожността на сянката пареше рамото ù. Браздата между световете бе станала на пепел. Някъде в дъбравата виеше вълчица, сякаш плачеше или бе надушила смъртта. Познаваше вкуса ù, но и белезите от капаните ù. Помнеше я като изтънял спомен. Скоро щеше да съмне, а душата-близнак бе приклещена между вчера и днес. Пръстта пиеше бликащата вода, глътка по глътка…
- Колко въжета увисват свободно, заради невярата на земните... На тях бесят човеците, а не дяволите. Лицата им - едното за Бога, другото за дявола, заради оня особен вид забрава... Да не запомниш, значи да не знаеш защо те има... - говореше Ира като на себе си и целуна челото на мъртвия. - Връща ли ти се там? ...