Дали съдбата е определена още преди да се роди човек, или сам той изгражда туй, що случва му се после?

Дали случайно срещам хора непознати, що после опознавам вдън душа?

Дали родена съм щастлива, или плачеща за майчиното мляко, що с любов се вливаше в моята уста?

Аз не зная как да вървя, по кой път да поема. Не зная що за живот е това, което наричат съдба. Никой не ме учи как да живея, никой не ми казва за какво да копнея, но аз се кълна, че всичко ще преодолея.

Вървя с високо вдигната глава. Затова ли се препъвам често от камъчета на бистра суета? И често ми се случва да пропускам толкова хубави неща - но това е само от гордостта. И правя тъй, че щастлива да съм всеки ден, но щастлива ли съм покрай всички лицемерни лица? Аз трябва ли да ставам като тях - злобна, двулична, обезверена?! Не!!! По-добре ми е така: предпазлива и обветрена с надежда. Аз няма да съм никога зла, защото нещастната съдба е зла съдба. Аз ще бъда тъй добра и искрена, че да съм щастлива, когато дойде моментът да умра!