Глава 1: Отблясъци
- Реан, време е! Отлагахме го вече седмица, но не можем повече да си позволим да стоим затворени. Мина цяла година! Трябва да се впишем. Трябва да живеем!
- Добре, предавам се. Но все още си мисля, че ще се отличаваме. Може и да сме се навлякли в тези кафеви вълнени дрехи и да сме се научили да говорим техния език, но сигурно ще се издъним някъде. Казах добре! - натърти Реан при острият поглед на Мая.
Принц Крон ги наблюдаваше подпрян на входната каменна арка към малката им слугинска спалня. Искрено се забавляваше с тези двамата. Бяха попаднали в ловния му капан преди повече от година. Не бяха тукашни и носеха някакви подобни на спални чували бели дрехи. Ужасно смешна гледка. Но още по-странното беше, че не разбираха универсалния език, никой език. Небеса! Как може човек да не знае езика на Сътворението?! Всеки човек го имаше впечатан в душата си. Разбира се, той вече се беше убедил, че те все пак са хора. Вярно отне им няколко дълги седмици докато дребната искра на з ...