Така се запознах с Нора. В следващите малко повече от месец с нея се редувахме в помощта около госпожа Елена, която си отиде през втората половина на април.
Само един път срещнах Офелия, но тя ме отмина като непозната. Явно не одобряваше постъпката ми. По-късно разбрах, че не е само тя.
На третия ден от погребението след като с Нора бяхме изпрали, разчистили и подредили дома и аз си тръгнах, на улицата от двете ми страни се лепнаха двама мъже.
- "Госп-ойце", какво правиш в дома на сам мъж? Белята ли си търсиш? Ако още веднъж те видим там, те арестуваме и те пращаме на другия край на страната - в някое село до румънската граница. Няма да допускаме разврат. Опичай си ума! Имаш възрастен баща.
- На този човек майка му почина преди пет дена, имайте милост! Нужна му беше помощ, - не посмях повече да оспорвам да не ги ядосам.
- Това си е негова работа, не твоя. Ясно! Ако пак те видим тук, изчезваш.
- Ама ние ще се женим.
- О-хо, виж ти! И какво ще спечелиш от този бедняк? Я си натискай парца ...