Уважаеми съседи,
благодаря, че за пореден път проявихте внимание към моята скромна личност и семейството ми! Става ми все по-трудно да изпълнявам безкрайните ви капризи...
Затова, най-тържествено обещавам:
1. Да водя кучето с мен на работа, за да не ви тревожи с воя си. Но ви уверявам, то също не ви харесва.
2. Да паркирам ОГРОМНАТА си кола (тико) там, където ми заповядахте, стига да сте достатъчно предвидливи да ми оставите място да изляза. Тук е мястото да помоля съседката от първия етаж за прошка, че минах през градинката... Съжалявам, но стълба не ми хареса, като опция.
3. Да вържа децата с верига за радиатора и да им запуша устите с парцал и тиксо, за да не стряскат душевния ви покой с игрите си!
И всичко това от добра воля!:)
Моля ви и аз да я проявите към мен:
1. Моля ви, спрете да оставяте вратата на асансьора отворена! Наистина ми е трудно да изпълзя до шестия етаж по стъпалата с количка и бебе. Благодаря все пак, че се вънувате от добрата ми физическа форма!
2. Моля ви, не блъскайте вратите пак на асансьора! Всеки път ми събуждате детето, а кучето стресирано започва да лае. Заслугата е на съседа от третия етаж, който си загуби един уикенд да джавка пред вратата.
3. За ремонтите проявявам разбиране, както винаги... Само, ако може, съседът от ляво да прибегне към различна терапия от кангото, защото нямам повече часовници, с които да крия дупките в стената на детската стая.
4. Моля, най-после оправете покрива, за който плащаме всяка година, защото у нас вали. Сигурна съм, че тази благодат ще стигне и до вас някой ден.
5. Моля, оставяйки бележки за мен и семейството ми, ги подписвайте! Първо, така изисква етикета, а съм сигурна, вие сте възпитани хора... И второ, не вярвам във Фантомас!
6. И благодаря ви! Обръщението "чудовище" звучи  гордо, така че смятам от тук нататък да ви запозная с всички аспекти на слънчевия си характер.
С най-мили чувства:
съседката от 17 ап.

ПП. по действителен случай...