Преди години, когато бях едно невръстно хлапе, постоянно копнеех за игри в топлите летни дни. Будех се сутрин, закусвах, виках съседските деца (които продължават да са най-добрите ми приятели) и тичах из кварталните улици по цял ден. Случваше се приятелите ми да не са вкъщи. Да са на гости на бабите и дядовците си, да помагат на родителите си, или просто да са прекалено разтопени от летните жеги и да не желаят да излизат под жаркото слънце.
В такива случаи знаех какво да правя. Просто трябваше да почукам на съседската врата.
Оттам излизаше една баба, която винаги бе приготвила питка, баница или любимия ми сладкиш. Канеше ме вътре, предлагаше ми чай, сок или безалкохолно. Сядах в прохладния хол и не след дълго, идваше дядото. Радваше се да ме види и веднага започваше да ме разпитва за училището, за родителите ми, за игрите, които често се случваха на прага на входната им врата. Аз му разказвах, че имам само шестици, че много обичам да играя на народна топка и колко се ядосвам, че нямам ...