26 нояб. 2020 г., 22:24

Минзухарът и пътника 

  Проза » Рассказы
425 0 1
1 мин за четене
Хей, пътнико... Почакай! Поспри за малко и нека си поговорим?
Хей, нека си поговорим, но кой ме вика?
Тук долу, погледни надолу и ме виж.
А ти си?
Аз съм красивия минзухар, не ме ли позна.
Но какво е станало, защо толкова бързаш?
Есента, есента... Тук ли е още? Закъснях ли?
Почакай... Започни отначало и обясни по-добре, моля те.
Добре, добре. Ами виж сега, аз съм красивия минзухар и очаквам есента, за да покажа на хората хубостта си и да им докажа, че и есента може да бъде красива.
Така ли? Излизаш точно на време. Есента е в разгара си и ти можеш спокойно да цъфтиш на воля.
Това е хубаво, но може ли да те помоля за...
За какво? Кажи де, кажи... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Левков Все права защищены

Предложения
: ??:??