Толкова много морета, недокосващи небето, но приемат неговия лик.

Затварям погледите, не до там съзнателни.

Долу ли съм или горе, мирише на места, където не съм бил.

Клоните се молят на слънцето, тогава в шепота на ветровете, шепа прах разпръсва се във въздуха и открих свободата в пространството и докоснах перата на птиците!

Накрая частиците пръснаха своето тяло и всичко изчезна като мираж в пустинята,

все едно е нямало цялост.