15 дек. 2010 г., 03:02
13 мин за четене
М И Р А ЖЪ Т
Отново бяхме в Либия със Станко Христов. След като обиколихме десетки наши обекти в Киренайка и Триполитания, трябваше да отидем и в другата голяма провинция Фезан, която граничи с Чад, Нигер и Алжир с главен град Себха.
За да пристигнем по-бързо (разстоянието е 1000 км.), реших да пътуваме със самолет. Качихме се на един малък “Фокер” и отлетяхме от Триполи.
По едно време самолетът се заклати доста силно, придружено с леко пропадане.
“Моля затегнете коланите и преустановете пушенето.”, съобщи по уредбата капитанът на самолета.
Скоро въздушното течение започна да подмята самолета като детска играчка. Пропаданията зачестиха, започнаха и силни наклони на машината, при които всичко от полиците изпопада върху пътниците.
Положението стана наистина критично. Хората започнаха да крещят и повръщат, а пропаданията станаха още по-дълбоки. Екипажът едва успяваше да овладее машината.
“Брей, мамка му, така ли ще свършим?”, едва успя да каже Станко.
“Изглежда. Нелепо, нали?”, отговорих ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация